О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1755/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 1750 от 06.11.15г., постановено по гр.д.№ 1962/15г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 830 от 11.02.15г., постановено по гр.д.№ 8963/13г. на Пловдивския районен съд, VІ с-в, с което на основание чл.75, ал.2 ЗН е прогласена нищожността на съдебна делба, допусната по гр.д.№ № 4663/09г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ с-в, по отношение на УПИ VІІІ-966 и УПИ ІХ-966 от кв.107 по плана на [населено място], ведно с построените в тях сгради поради неучастието в делбата на В. А. П..
По делото е установено, че с влязло в сила решение от 22.03.10г. по гр.д.№ 4663/09г. на Пловдивския районен съд е допусната съдебна делба на посочените два имота между Г. В. П. и З. В. Б. като към момента на постановяване на обжалваното решение делбата на имотите не е била извършена. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 153/75г., майката и наследодателка на двамата съделители е прехвърлила на сина си Г. П. своята 1/3 ид.част от имотите по време на брака му с ищцата в първоинстанционното производство В. П.. С оглед на това съдът е приел, че същият е придобил тази 1/3 ид.част от имотите в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата и че делбата между двамата съделители е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН поради неучастието на ищцата. Изложени са и съображения, че този иск може да бъде предявен и като самостоятелен и че договорът за покупко-продажба не е симулативен, нито е сключен при принуда и заплашване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1.Допустимо ли е самостоятелно предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на основание чл.75, ал.2 ЗН на делба на недвижими имоти, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с конститутивен иск за делба на същите имоти и 2. Нищожна ли е делбата на имот, извършена без участието на съпругата на един от съсобствениците.
Ответникът по жалбата В. П. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а ответникът Г. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с три решения на ВКС, с които е прието, че не е допустимо самостоятелно предявяване на установителен иск чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делба, извършена с договор за доброволна делба, респ. съдебна спогодба поради липса на правен интерес, тъй като е налице друг път на защита – предявяване на нов иск за делба. Съществувалата по този въпрос противоречива практика обаче е уеднаквена с ТР № 3/13г. на ОСГК, като в т. 1 е възприето становището, че следва да се признае правото на неучаствалия в делбата съсобственик да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство, респ. че такъв иск е допустим, като изложените в решението съображения са относими към всяка делба, независимо по какъв ред е осъществена. Ето защо представената практика на ВКС не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване по този въпрос.
Във връзка с втория поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с две решения на ВКС, като изразеното в тях становище е възприето в ТР № 5/13г. на ОСГТК на ВКС, т.3, според което доброволна делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствен имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24, ал.4 СК (чл.22, ал.3 СК /отм./), ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга-съделител. В случая обаче липсва противоречие на въззивното решение с тези решения на ВКС, тъй като същите се отнасят само до договор за доброволна делба. При съдебна делба, неучаствалият в нея съпруг не би могъл да защити правата си по посочения ред и следва да намери приложение практиката на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 7/73г. и др., според която делбата е изцяло нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН, както е приел и въззивният съд.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1750 от 06.11.15г., постановено по гр.д.№ 1962/15г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: