O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4726/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. и С. С. М. са обжалвали с касационна жалба вх. № 13720 от 15.05.2017г. въззивното решение на Варненския окръжен съд № 524 от 04.04.2017г. по гр.д.№ 2127/2016г.
С втора касационна жалба вх.№ 14894 от 25.05.2017г. въззивното решение е обжалвано и от третото лице помагач Е. Б. Е..
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което са процесуално допустими.
Ответниците П. Д. П. и С. И. П. са подали писмени отговори на двете касационни жалби, в които са изложили съображения, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 3116 от 28.12.2015 г., постановено по гражданско дело № 13590/2013г., с което е прието за установено в отношенията между ищците П. Д. П. и С. И. П. по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. и С. С. М., че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти: нива – ПИ № 006029 по плана на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 32278, [община], област В., с площ от 7,747 дка, местност „Л.“; нива – ПИ 011028 по плана на същото землище с площ 1,760 дка, местност „С.“ и нива – ПИ № 041016 с площ 8,272 дка, местност „Айман“ при квоти 1/2 ид.част за С. С. М. и общо 1/2 идеална част за Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. в режим на съпружеска имуществена общност, като решението е постановено при участието на Е. Б. Е. като трето лице – помагач на страната на ответника С. С. М..
Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като са придобили процесните имоти въз основа на договор за продажба, предмет на нотариален акт № 36/2000г., сключен с Б. Б. М., а ответниците се легитимират като собственици с договор за продажба, обективиран в нот.акт № 54/2010г., с което заявяват самостоятелно право на собственост върху имотите, придобити от същия праводател. По съществото на спора Варненският окръжен съд е приел, че продажбата, обективирана в нот.акт № 36/2000г., вписан по надлежния ред, е извършена в надлежната форма, в нея е посочена продажната цена и страните са направили изявление, че тя е получена преди подписването на договора. Ответниците Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. и С. С. М. се позовават на придобити права по договор , предмет на нот.акт № 54 /2010г., сключен с праводателя на ищците, но те не са станали собственици, тъй като към 07.12.2010 г. Б. М. не е бил техен собственик и следователно не е могъл да прехвърли права, които не притежава.
По направеното от ответниците правоизключващо възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за продажба през 2010 г. до депозиране на исковата молба и присъединяване владението на праводателя им Б. М., съдът е приел, че от гласните доказателства е доказано владението на имотите от ищците от момента на закупуването им, без то да е нарушавано или смущавано. Реално имотите са били обработвани от свидетеля И., на когото са били отдадени под наем на принципа на комасацията, за което по делото са събрани и писмени доказателства. За периода от 2010 до 2013г. кооперация „Труд“ е заплащала рента за имотите на ответниците въз основа на сключен договор, но след установяване на дублиране на имотите, тъй като кооперацията ги е предоставяла за обработване на друг земеделски производител, договорът не бил подновен. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че ищците, а не праводателят им Б. М. са упражнявали фактическа власт върху продадените им имоти, затова ответниците не могат да присъединят неговото владение към своето, а от закупуването на имота през 2010г. до датата на предявяването на иска – 17.09.2013г. не е изтекъл необходимият срок по чл. 79 ЗС за придобиване на собствеността на оригинерно основание.
1. По основанията за допускане на касационното обжалване , посочени в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК от касаторите Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. и С. С. М., Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Няма съмнение за допустимост на първоинстанционното и въззивното решение като постановени по нередовна искова молба. В исковата молба ищците са изложили подробно обстоятелствата, от които извеждат правото си на собственост и са обосновали правният интерес от провеждане на отрицателния установетелен иск, с което са изпълнени изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 и 5 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /първоначална редакция/ за противоречие на изводите на съда и задължителната практика на ВКС при преценката за наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост. Въззивният съд е спазил разясненията в ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК, според които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая съдът е приел, че ищците са посочили в исковата молба, че са придобили собствеността въз основа на договор за продажба, сключен с нот.акт № 36/2000г., същевременно ответниците са закупили същите имоти с нот.акт. №54/2010г. и след като и двете страни се лигитимират като собственици на процесните имоти, е налице правен интерес от защита на правото на собственост на ищците, които могат да изберат дали да се защитават с положителен или отрицателен установителен иск за собственост.
С ТР 8/2012 на ВКС, ОСГК и ТК е прието, че при отрицателния установителен иск всяка страна, независимо от процесуалното й качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При съобразяване на твърденията на ищците и оспорванията на ответниците и въведените от тях основания за придобиване на правото на собственост съдът е разпределил тежестта на доказване в съответствие с посоченото тълкувателно решение като е приел, че ищците трябва да докажат фактите, от които произтича правният им интерес, а ответниците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване, че процесните имоти са придобити от тях на соченото основание – договор за покупко-продажба от 2010 г., и при условията на евентуалност – въз основа на придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за покупко-продажба през 2010 г. до депозиране на исковата молба с присъединяване владението на праводателя им Б. М.. Тъй като покупко-продажбата от 2010 г., въз основа на която той се легитимират като собственици е оспорена от ищците с доводи, че е извършена от несобственик, то в тежест на ответниците е да установят също така, че техният праводател е притежавал валидно права върху процесния имот, които е могъл да им прехвърли.
Въпросите в изложението, свързани с представените с исковата молба неактуални скици на имотите и доказване на твърденията на ищците за подадено заявление за издавена на скици, за записването на имотите на името на ищците в регистъра на собствениците в Общинската служба по земеделие [населено място], не са правни и не могат да служат като общо основание по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Те не са и относими към предмета на делото, защото нямат значение нито за правата на ищците, които те извеждат от договор за продажба, сключен със собственик на имота към момента на изповядване на сделката, нито обуславят право на собственост на ответниците, за които съдът е приел, че не са придобили права на деривативно основание, тъй като са договаряли с несобственик и не са доказали владение в срока по чл. 79 ЗС.
Не е налице поддържаното основание за нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл.235 ал.2 ГПК, тъй като касаторите не извеждат правен въпрос във връзка с необсъдени доказателства с обосноваване на значението им за делото, а развиват доводи, които са относими към основателността на касационната жалба с оглед отменителните основания по чл. 281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в производството за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е изследвал детайлно показанията на свидетелите и ги е съпоставил с писмените доказателства, относими към владението на имотите, с което е изпълнил задължението си по чл. 235 ал.2 ГПК и решението не противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по приложението на тази разпоредба.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по жалбата на Т. Щ. Ч. – М., С. С. М. и С. С. М..
2. Въпросите, поставени в изложението към касационната жалба на третото лице – помагач Е. Б. Е. в значителна част се припокриват с тези по касационната жалба на ответниците и както се посочи, не обосновават приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК /първоначална редакция/. Ищците са придобили имотите с договор за продажба , сключен с нот.акт № 36/2000г. и са договаряли със собственик. За да бъде признато право на собственост на ответниците , които са закупили имота с нот.акт № 54/2010г. от несобственик, те е следвало да докажат по предявения срещу тях отрицателен установителен иск, че ищците са загубили собствеността след закупуване на имотите с оглед разпоредбата на чл. 99 ЗС според която правото на собственост се губи, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. По възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, съдът е обсъдил всички относими към упражняванета фактическа власт върху процесните имоти от страните доказателства и е мотивирал изводите си, че нито ответниците, нито техният праводател е осъществявал владение върху имотите лично или чрез трето лице в рамките на изискуемия се по чл. 79 ЗС давностен срок. В изложението за допускане на касационното обжалване са изложени съображения, относими към правилността на изводите на въззивния съд, че ответниците не са придобили собствеността по давност , но не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК , които следва да са свързани с приложение на конкретна правна норма и да са изведени от решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Съгласно ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на съдебния акт и непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че в приложената от касаторката Е. Б. Е. съдебна практика не са разрешени идентични , нито дори близки с разгледаните от въззивния съд правни въпроси, част от съдебната практика е преди приемането на тълкувателно решение № 8 /2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК и не е актуална, друга част от решенията са постановени по трудови, наказателни дела и търговски дела, които са напълно неотносими към настоящия спор.
С оглед на изложеното касационната жалба на третото лице-помагач Е. Б. А. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, макар да са поискани, тъй като не е доказано да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 524 от 04.04.2017г. по гр.д.№ 2127/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: