О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София 17.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1089/ 2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 7047 от 11.07.2016 г., подадена от адв. А. Т. като пълномощник на А. Х. Е., за допълване на определение № 404 от 29.06.2016 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната странса, която изразява становище, че молбата е недопустима поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, както и поради липса на доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е било действително заплатено от молителката, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане същото да бъде намалено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 404 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 1089/2016 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2200 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 788/2015 г. на Софийски апелативен съд по подадената срещу него касационна жалба от Д. В. Ф.. С това определение съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски, макар с отговора на исковата молба ответницата по касация да е направила искане да й бъдат присъдени такива за касационното производство. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.03.2016 г., видно от които молителката А. Е. е упълномощила един адвокат с право „да осъществява процесуално представителство пред ВКС, представяне и входиране на документи, подаване на молби и жалби, както и за процесуално представителство без ограничение, за предявяване на иск, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, както и да я представлява по искове за гражданско състояние, да изменя исканията в хода на делото, да сключва помирения, да осъществява представителство по изпълнителни дела, да подава молби и жалби, да получава съобщение и приложените към тях документи, като извършва всички допустими по закон материалноправни и процесуалноправни действия във връзка с отстояване и реализация на правните интереси на упълномощителката до приключване на делото с влязло в сила решение”. За осъществяване на тези действия е договорено възнаграждение за адвоката в размер на 3 000 лв., като е посочено, че същото е внесено изцяло в брой.
При тези данни настоящият състав намира, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна. Заявените с отговора на насрещната страна възражения, че разноски не следва да се присъждат, тъй като към отговора на касационната жалба не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и поради това, че приложените към отговора доказателства не доказват действително направени разноски по настоящото дело, не се споделят. Липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не препятства възможността да се иска допълване на съдебния акт в частта за разноските, когато искането за това е направено своевременно – т.8 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че пълномощното и в договора за правна защита и съдействие не е посочен номер на делото, по което е извършено плащането, не може да бъде основание за отказ на съда да присъди сумата, след като документите са приложени в оригинал по настоящото дело и няма данни за други дела между същите страни, за които може да се отнесе това плащане.
Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал.2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на молителката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 900 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 404 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 1089/2016 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Д. В. Ф. да заплати на А. Х. Е. сумата 1 900 /хиляда и деветстотин/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото пред ВКС.
Оставя без уважение искането на А. Х. Е. за присъждане на разноски над този размер до претендирания размер от 3 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: