4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
С., 17.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5906/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адвокат З. Л. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 495 от 08.03.2013 г. по гр. дело № 4268/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5133 от 20.06.2012 г. по гр. дело № 143/2010 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на Г. Димитрова Г. сумата 26090 евро съставляваща част от цялата твърдяна за дължима сума от 52 180 евро платен задатък по предварителен договор от 10.05.2008 г. за продажба и изграждане на недвижим имот – апартамент № 16 на пети жилищен етаж в [населено място], [улица], СО – район К. село, ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба 30.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД е осъдено да заплати сумата 10 000 евро платена авансова вноска по предварителен договор от 10.05.2008 г. за продажба и изграждане на описания недвижими имот, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 30.01.2009 г. до окончателно изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – за неспазен междинен срок в договор за изработка като основание за разваляне на договора; относно задължението на изправната страна да даде подходящ срок за изпълнение и преценката дали същото е адекватно с оглед вида на неизпълненото задължение; въпросът за приложението на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 87, ал. 4 ЗЗД във връзка с обема на неизпълнението, както и дали неизпълнената част е незначителна (или значителна) с оглед интереса на кредитора. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Г. Димитрова Г. чрез адвокат С. Х. – Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и допълнени бележки оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси биха били обуславящи за изхода на делото, ако обещателят – строител по сключения предварителен договор в хода на процеса бе спазил крайния срок за завършване на строителството по договора за изработка и би могъл да изпълни задължението да прехвърли правото на собственост върху изградения обект.
Решаващият съд е приел, че преди изтичането на срока, в който е следвало да се завърши строителството, обещателят е продал апартамента на трето лице, което води до невъзможност да се сключи окончателен договор, както и че строителството не е било изпълнено в уговорените междинни срокове, респ. крайният срок за завършване на обекта – неизпълнение дължащо се на виновно поведение на длъжника имащо за последица развалянето на предварителния договор и връщане на даденото от другата страна. При постановяване на решението съдът е съобразил и настъпилите в процеса на делото обстоятелства, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По въпроса за приложението на чл. 87 ЗЗД има създадена съдебна практика на ВКС, според която разпоредбата урежда общите правила за разваляне на двустранните договори приложими, когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори, и когато страните не са уговори друг начин за разваляне.
По общо правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок, или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Договорът може да бъде развален и с исковата молба, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок по уговорения или по надлежния начин (решение по гр. дело № 920/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Постановеното решение не е постановено в противоречие с посочената съдебната практика. В предварителния договор няма изрично уреден начин за неговото разваляне, но в чл. 11 страните са уговорили, че при пълно виновно неизпълнение на задълженията продавачът следва да върне на купувача всичко получено по договора.
Съдът е приложил общите правила за разваляне на договора. Исковата молба е била предявена след като строителят е забавил изпълнението на строителството за изграждане на обекта до първо ниво на акт 14, т. е. при забавено изпълнение на уговорен междинен срок, но след като в хода производството длъжникът не е изпълнил задължението за строителство в крайния срок за завършване на обекта – 24 месеца считано от 20.11.2007 г. и е продал обещания апартамента на трето лице е налице пълно виновно неизпълнение. Това поражда потестативното право на другата страна да развали предварителния договор (с предявяване на исковата молба и при съобразяване на обстоятелствата настъпили след предявяването на иска – чл. 235, ал. 3 ГПК) и да поиска връща на даденото по предварителния договор – 26090 евро получени при сключването на договора, на които страните са придали функцията на задатък (чл. 93, ал. 2 ЗЗД) и 10 000 евро – авансова платена част от продажната цена (чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД).
Представената съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 и чл. 87, ал. 4 ЗЗД касае правни състави, които не са обсъждани в процеса на делото и са останали извън неговия предмет. В този смисъл правните въпроси не са обуславящи за изхода на делото. Съдебните решения по приложението на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото част от въпросите касаят посочената правна норма, с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 495 от 08.03.2013 г. по гр. дело № 4268/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ