О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр.София, 19.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N7073 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2014г. по гр.д.№7345/2013г., с което ГС София е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят –Т. В. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от Т. В. срещу [фирма] за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 224/ 10.09.2012 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „гримьор“ в отдел „Продукция и реализация“ и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода 11.09.2012 г.- 11.03.2013 г. в размер на 5 589.36 лв.
Установено е от представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, възникнало през м.06.2005 г. /първоначално като срочно/, изменено с допълнително споразумение от 01.10.2009 г., според което, считано от същата дата жалбоподателката ищец в производството, е заела длъжността: „гримьор” в отдел „Продукция и реализация [фирма] Е..
Установено е, че с предизвестие от 10.09.2012 г. и Заповед № 224/ 10.09.2012 г. на Изпълнителния директор трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работодателя при неспазен срок на предизвестие, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване в щата, считано от 11.09.2012г., както и че изпратеното от работодателя до ищцата предизвестие и цитираната заповед са връчени при отказ на 10.09.2012г., в присъствието на двама свидетели, при което прекратяването е настъпило на 11.09.2012г., както е посочено в цитираната уволнителна заповед.
Прието е, че съкращаването на щата в ответното дружество е извършено на 01.09.2012г., когато е влязло в сила новото щатно разписание, като според действащото в дружеството от 07.09.2009 г. щатно разписание в Отдел „Продукция и реализация” е имало 2 щ. бр. за длъжността ”гримьор” и 1 щ. бр. за длъжността „завеждащ грим, прически, облекло”, в действащото от 09.12.2009 г. щатно разписание в същия отдел е имало 1 щ. бр. за длъжността ”гримьор”, 1 щ. бр. за длъжността „стилист” и 1 щ. бр. за длъжността „завеждащ грим, прически, облекло”, а според щатното разписание от 23.06.2011 г. /предходното разписание/ в посочения отдел са включени 1 щ. бр. за длъжността ”гримьор” и 2 щ. бр. за длъжността „стилист”, като с влязлото в сила на 01.09.2012 г. длъжностно щатно разписание на ответника длъжността „гримьор” е премахната и са останали 2 щ. бр. за длъжността „стилист”.
Съдът, при съпоставка на приложените от страна на ответника длъжностни щатни разписания, е счел, че в ответното дружество действително е извършено съкращаване на щата, което е обосновало издаването на процесната уволнителна заповед. Прието е, че не се установява от доказателствата по делото фиктивно закриване на заеманата от ищцата длъжност: „гримьор” в отдел „Продукция и реализация“ , считано от 01.09.2012 г. е била премахната единствената съществуваща в предходното щатно разписание бройка за длъжността „гримьор”, като няма основание за приемането на извод, че същата длъжност, но с друго наименование, съществува в действащото при ответника от 01.09.2012 г. щатно разписание. Изложени са съображения за това, че не може да бъде обоснован извод въз основа на приложените длъжностни характеристики, че трудовите функции на длъжността „гримьор” и тези на длъжността „стилист” са идентични или се припокриват в някаква степен. Приети са за неоснователни доводите на въззивницата, че работодателят цели заобикаляне на закона, като не назначава гримьор по трудово правоотношение, тъй като ползването на такива услуги по граждански договор или по трудово правоотношение е предоставено изцяло на неговата преценка.
Прието е, че уволнението не е било извършено в нарушение изискванията на чл.329 КТ.
С оглед на приетите за установени факти и обстоятелбства съдът е счел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 -3 КТ са неоснователни.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: следва ли работодателя да докаже, че съкращаването е реално и е извършено от компетентен орган, допустимо ли е щатното разписание да се утвърждава от пълномощник и следва ли работодателя да докаже неговата представителна власт, следва ли работодателя да докаже, че изпълнителния директор е упълномощен да утвърждава щатни разписания, кога е налице реално съкращаване на щата и дали работодателят следва задължително да извърши подбор, когато съкращаваната длъжност е единствена, но част от функциите на уволненото лице остават и следва да бъдат извършвани от друг служител. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение на въззивен съд без отбелязване за е влязло в сила и определение на състав на ВКС, които са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси, на сочените от нея основания. Съдът е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 28.12.2012г. ,по гр.д.№748/2011г., ІV г.о. на ВКС, от 30.01.2014г. по гр.д.№2362/2013г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че промяната на щатното разписание е компетентност на представляващия дружеството, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на друг орган. Приема се, че изпълнителният директор, комуто е възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание, като разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. В решения постановени по реда на чл.290 ГПК от 31.01.2013г. по гр.д.№1168/2012г., ІV г.о. на ВКС, от 02.06.2011г., по гр.д.№803/2010г., ІVг.о на ВКС и от 04.06.2012г., по гр.д.№1566/2010г., ІV г.о. на ВКС са дадени разрешения, които са задължителни за съдилищата, като се приема, че съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност, като няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата, както и когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. При съобразяване с тази практика съдът е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата.
В подкрепа на становището, че при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят няма задължение за подбор, както е приел и въззивния съд, са постановени и решения по чл.290 ГПК – от 26.11.2010 г., по гр.д. № 1582/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, от 01.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г., ІV г.о. на ВКС, от 01.04.2011г., по гр.д. № 954/2009 г. , IV г.о. на ВКС и от 04.06.2012г. гр.д.№1566/2010г., ІV г.о. на ВКС, като се приема, че при оспорване законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за това.
Така установената практика не е противоречива, нито е неправилна, за да обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед нейното коригиране.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2014г. по гр.д.№7345/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: