О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 255
София, 19.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2438/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 714 от 11.04.2014 г. по гр.д.№ 318/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваният съдебен акт е потвърдено решение от 25.10.2013 г. по гр.д.№ 1997/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, І-10 състав, с което касаторът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на Н. Ф. Т. и А. Д. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв. от смъртта на сина им Н. Н. Т., причинена на 07.12.2009 г. при ПТП, виновно от Е. П. от [населено място] като водач на л. а. „К. С.” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „гражданска отговорност“ при ответника, със законната лихва от 07.12.2009 г.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, уточнени и конкретизирани /т. 1 от ТР № 1/2010 г.на ОСГТК и ТК на ВКС: 1./ Нарушава ли се диспозитивното начало, когато петитумът на иска не съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение, но съвпада с диспозитива на решението; 2./ При наличие на доказано съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД и от коя сума – от заявената с иска или от определения от съда размер на обезщетението. Позовава се на постановени по реда на чл.290 ГПК множество решения на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което исковете по чл.226, ал.1 КЗ на всеки от ищците срещу ЗАД [фирма] са уважени по за 80 000 лв. е приел за установено валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между застрахователното дружество – касатор и прекия причинител на ПТП Е. П. от [населено място], вследствие на което на 07.12.2009 г. е причинила смъртта на сина на ищците, чието авторство и противоправност на деянието е установено по съдебен ред с одобрено от съда споразумение, с последици на влязла в сила присъда чл.300 ГПК. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която при правилно поставен предпазен колан, пътуващият на задната седалка на автомобила Н. Т. би получил значително по-слабо изразени увреди, които не биха довели до леталния изход, съдът е аргументирал, че е налице съпричиняване в размер на 20% от пострадалия. Като е обсъдил събраните гласни доказателства за търпените от родителите болки и страдания от загубата на сина им, въззивният съд е потвърдил решението, с което са уважени исковете на всеки от ищците по за 80 000 лв., като е преценил, че справедливото обезщетение е в размер, надвишаващ претендираните суми и е не по-малко от 100 000 лв. за всеки от ищците.
По довода за частична недопустимост на решението:
Доводът е неоснователен с оглед установената по въпроса съдебна практика. По реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 166 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 43/2011 г., ТК, I т.о., според което определеният в мотивите на съдебния акт цялостен размер на обезщетението, който не е присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази му част.
В случая въззивният съд, като е потвърдил в обжалваната от ответника част от решението, с което исковете са уважени по за 80 000 лв. и е приел, че справедливото обезщетение е по 100 000 лв. за всеки от ищците и при опеределено 20% съпричиняване на загиналия е счел, че исковете са основателни по за 80 000 лв., която сума не надвишава размерите, предявени с исковата молба и пределите, в които съдът може да присъди обезщетение, е постановил решението си в съответствие с посочената практика на ВКС, затова решението не е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По въпроса относно предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради принос на пострадалия за настъпване на произшествието, поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не е доказано. Видно от съобразителната част към решението, не може да се направи извод за допуснато от решаващия състав отклонение от задължителните указания относно обективното съпричиняване, дадени в т. 7 от ППВС № 17/63 г. При преценка на направеното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и съответно за наличие на предпоставки за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е изложил мотиви за наличието на принос на пострадалия и е съпоставил вината на водача на автомобила с тази на пострадалия, определяйки процентното съотношение /обема/ на съпричиняване.
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГГПК за допускане на касационно обжалване
Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане, разноски на ответниците по касация не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са сторени за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 714 от 11.04.2014 г. по гр.д.№ 318/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: