3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
София, 02,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 26 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 575 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л.-3 О.-Г.О. против решение № 71/21.03.2011 г. по в.гр.д. № 26/2011 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 232/25.11.2010 г. по гр.д. № 410/2010 г. на ВТОС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Б. Св. С. от Г.О. частичен иск за заплащане на сумата 80 000 лв. от общо 250 339.16 лв., представляващи невърнат паричен заем по процесните РКО.
Ответникът по касация Б. С. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите относно: 1. Същността на договора за паричен заем по чл.240 ЗЗД, формата за действителност и момента на сключване, 2.Доколко редовно водените счетоводни книги и записванията в тях-чл.182 ГПК, могат да докажат получаването на суми от заемателя, както и за същността на РКО, били налице основания по чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираните въпроси са твърде общи с еднозначен отговор.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителна практика на ВКС, но такава не се посочва.
Чл.280,ал.1,т.2 ГПК включва всички останали влезли в сила съдебни решения, но твърдяното противоречиво решаване не е налице. С представеното Р 1023/5.11.2008 по гр.д. № 39/2008 на ІІІ г.о. е прието, че разписката удостоверява получаването на заетата сума и признание на поетото задължение да бъде върната в определен срок. Но в обжалваното решение решаващият мотив на съда е, че в процесните РКО е записано “връщане заем”, а не даване заем. Следователно, обуславящия изхода на делото конкретен въпрос е различен от поставените от касатора.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По начало нашето материално право има четири вида основания за престации: да плати, да дари, да кредитира и да новира. При договор за заем на парична сума типичната, непосредствена причина за имуществено разместване е да се кредитира, и тя трябва да се докаже. Без значение за правото е какъв е мотивът да се искат и съответно да се дадат пари в заем. Основанието обаче е съществен елемент на каузалните сделки и той се предполага до доказване на противното-чл.26,ал.2,изр.2 ЗЗД.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 71/21.03.2011 г. по в.гр.д. № 26/2011 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: