О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 662 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 300 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 508/2018 г. на Врачански окръжен съд е потвърдено решение № 219 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 52/2018 г. на Мездренски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от А. О. А. от [населено място] против „Дионисомарбле – България”, [населено място]. Във въззивното решение съдът е приел за установено, че ищецът е работел при ответното дружество по трудов договор от 2013 г. на длъжността „работник кариера“. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради „несправяне с работата”. Приел е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана – липсата на мотиви препятства съда да формира преценка дали работникът е притежавал необходимите качества за изпълнение на работата чрез проверка на фактите, сочени от работодателя в заповедта за уволнение, поради което уволнението подлежи на отмяна на това основание. Независимо от това, съдът е изложил мотиви и по съществото на трудовия спор. Приел е, че по делото не е доказано, че работникът не притежава качества за изпълнение на работата и въз основа на въведените от работодателя твърдения в хода на съдебния процес. Този извод е формиран след преценка на доказателствата, че ищецът като дългогодишен работник е изпълнявал много добре преките си работни задължения; че едва през последните няколко месеца преди уволнението е влошил качеството на работата, което е намерило израз в моментни прояви на несправяне с трудовите задължения, както и че част от сочените от работодателя пропуски сочат за евентуални нарушения на трудовата дисциплина, т.е. че не е доказано липсата на качества да е трайно за работника състояние, което изключва приложението на основанието по чл. 328, л.1, т. 5 КТ. Въз основа на тези съображения исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са уважени като основателни.
Касационна жалба против въззивното решение на Врачански окръжен съд е постъпила от „Дионисомарбле – България”, [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно критерия за разграничаване между липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение като основания за прекратяване на трудовия договор, разрешен в противоречие с решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с решението си въззивният съд е приложил неточно чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, довело до нарушение на принципа за законност, прогласен в чл. 5 ГПК. Поддържа се, че преодоляването на погрешните виждания при разглеждане и решаване на делата по тъждествени казуси ще има приносен характер за точното и еднакво прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба А. О. А. не взема становище.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът за разграничителния критерии между липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение като основания за прекратяване на трудовия договор не дава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената съдебна практика, в т.ч. соченото от касатора решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008 г. ІV г.о. ВКС, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата – на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. Когато неизпълнението се дължи на липса на качества, то това е едно трайно обективно състояние на невъзможност за справяне с трудовите задължения. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то налице е нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че след като по делото не е доказана невъзможност за справяне с работата като трайно, обективно състояние, то основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ не е налице, както и че неизпълнението на нареждания на работодателя, свързани с безопасността на работата съставлява дисциплинарно нарушение, наказуемо по реда на дисциплинарната отговорност.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изведеният от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, а непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС. В изложението не е посочен правен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ, чието разрешаване би допринесло за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №300 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 508/2018 г. на Врачански окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: