2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. С., 20.04.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №22/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност –[населено място] срещу решение №580/01.07.2010 г. по т.д. № 362/2010 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение от №24 от 16.01.2010 г. постановено по т.д. № 488/2008 г. по описа на П. окръжен съд , с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр.С. за прогласяване на нищожността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на изпълнение на парично задължение от ответника към несъстоятелния длъжник по две фактури : №64/28.09.2007 г. и №65/28.09.2007 г.в общ размер на 111 600 лева, както и да бъде осъден ответникът да заплати същата сума на ищеца..
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в действителност ищецът се явява синдик на [фирма]-гр.А., за което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 27.04.2007 г- на ПОС по т.д. № 74/2005 г.. Преценил е , че не са събрани доказателства за наличие на твърдяните плащания по посочените две фактури. Вписването в дневника за продажбите по ЗДДС на продажба на оризова карпа с посочването на две фактури само по себе си не доказва извършването на твърдяните плащания по тях, при пълна липса на съответните счетоводни документи, включително и непредставянето на самите фактури. С оглед изложеното съдът е направил извод, че искът за нищожност на извършеното плащане и обусловеният отнего иск по чл.55 ал.1 ЗЗД се явяват недоказани по основание.се явява
Жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за доказателственото значение на записванията в търговските книги във връзка с приложението на чл.55 ал.1 от ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая соченият като обуславящ правен въпрос за доказателственото значение на записванията в търговските книги във връзка с приложението на чл.55 ал.1 от ТЗ на практика не представлява такъв, тъй като видно от основанието и петитума , формулирани в самата искова молба се атакува изпълнение на парично задължение от купувача на стоката по две данъчни фактури към несъстоятелния длъжник, след откриване на производството по несъстоятелност на последния , т.е. в нарушение разпоредбите на чл.636 ал.1 от ТЗ, като плащането е извършено на длъжника, вместо на синдика. При това положение, въззивният съд правилно е основал изводите си на липсата на доказателства за самото плащане като правнорелевантен факт, а не на доказателствената стойност на записването в дневника за продажби по ЗДДС, което законът свързва единствено с удостоверяването на сключена търговска сделка /арг. от чл.55 ал.1 от ТЗ/, а не с доказване на нейното изпълнение, съдържанието на което е плащането на цената. Следователно така поставеният правен въпрос не е обусловил крайните изводи на решаващия съдебен състав относно изхода на спора по конкретното дело и в този смисъл не се явява от значение за него.
Във фазата по преценка основанията за допускане до касация непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №580/01.07.2010 г. по т.д. № 362/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.