О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1040 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. В. Е. против решение № 190 от 11.05.2010г. по гр.д.№ 222/2010г. на Р. окръжен съд, с което е отменено решение № 115 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 5153/2008г. на Р. РС и вместо това на основание чл. 353 от ГПК е извършил разпределение на допуснатите до делба два апартамента по друг начин, а именно в дял на касаторката е предоставен апартамент “И” на ІV етаж, вх. В бл. 76 в ж.к.”З.” ж.к.. Р. със застроена площ 59,66 кв.м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв.м. и 1,105% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. В дял на Е. Д. Е. е разпределен апартамент “Б” на ІV етаж вх.”А”, блок. 79 в ж.к. З. [населено място] с площ 41,21 кв.м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид.ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69, ал.2 от ЗН, приложим и при делбата между съсобственици и за неправилно приложение на задължителната съдебна практика, за нарушение на процесуалните правила, защото не са обсъдени доводите във отговора към касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: какви са критериите за извършване на разпределение по чл. 353 от действащия ГПК. Твърди се неправилно приложение на т.5 от ПП № 7/1973г. и противоречие на решението с практика на ВКС по индивидуални спорове, постановена по отменения ГПК. Наведените основания следва да се квалифицират по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като е съобразено с приетото в ПП №І 7/1973г.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 1964г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 08.05.2008г. Придобитите по време на Брака възмездно два апартамента са допуснати до делба между тях при равни квоти за апартамент “И” на ІV етаж, вх. В бл. 76 в ж.к.”З.” ж.к.. Р. със застроена площ 59,66 кв.м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв.м. и 1,105% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. и при квоти за Я. Е. – 21/22 ид.ч., а за Е. Д. Е. – 1/22 ид.ч. от апартамент “Б” на ІV етаж вх.”А”, блок. 79 в ж.к. З.[населено място] с площ 41,21 кв.м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид.ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв. РС се е съобразил с дяловете при които е допусната делба върху всеки от апартаментите и установения начин на ползване и е разпределил по-малкия апартамент на Я. Е., а на Е. Е. е разпределил по-големия апартамент, като го е осъдил да заплати за уравнение сумата 18 541 лв. Възивната инстанция не е възприела този начин на разпределение, като се е мотивирала, че квотата на Я. Е. от двата допуснати до делба имоти общо е по-голяма, поради което следва да получи имота на по-голяма стойност, за да е по-малко и паричното уравнение. Така Е. Е. е осъден да заплати за уравнение на дела на касаторката сумата 7641 лв.
Първият въпрос относно критериите, по които следва да се извършва разпределението на имотите по чл. 282 от ГПК /отм/:, респективно чл. 353 от действащия ГПК е основния, касаещ начина, по който следва да се разпределят допуснатите до делба два имота между двамата съделители. По този въпрос решението на възивния съд е в противоречие с Р № 147/23.02.2010г. по гр.д.№ 681/2008г. на ВКС І гр.о. постановено по чл. 218а от ГПК /отм/ и Р № 785/17.10.190г. по гр.д.№ 828/1990г. І гр.о. С т.5 от ПП № 7/1973г. е прието кога тегленето на жребий не невъзможно и кога е неудобно. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий. Въззивният съд е приел като критерий общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти и се е мотивирал с по-малкото парично уравнение. Такъв критерий и подобно негово приложение не е установявала съдебната практика, поради което съдът намира, че следва да се допусне касационен контрол на възивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, до колкото поставения въпрос не е пряко третиран в цитираното ПП 7/1973г., а е частично обсъден в цитираните други решения на ВКС, които не съставляват задължителна съдебна практика.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 11.05.2010г. по гр.д.№ 222/2010г. на Р. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Я. В. Е..
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 946 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: