5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 21.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2759 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 13226/26.VІІ.2017 г. на „Младежка кооперация „Я.”-София , подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1333 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 13.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 5185/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1518/24.VІІІ.2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 8297/2015 г. С последното е бил отхвърлен кондикционния осъдителен иск на кооперацията настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу ответната [фирма]-София за връщането на 60 (шестдесет) кюлчета инвестиционно сребро с общо тегло от 125 кг. (сто двадесет и пет килограма), предадени на кредитната институция по сключен помежду им на датата 19.ІІ.2013 г. договор за реален залог на движими вещи, представляващи изделия от благородни метали.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който кондикционния осъдителен иск на софийската „Младежка кооперация „Я.” срещу ответната [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД да бъде уважен в предявения по делото негов размер, като кредитната институция бъде осъдена да върне предоставените й по договоря от 19.ІІ.2013 г. за реален залог 60 кюлчета инвестиционно сребро и – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- в полза на кооперацията ищец да бъдат присъдени всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата софийската кооперация неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса:
1./ „Законосъобразно ли е съдебното решение, с което е отхвърлен иск за връщане на движими вещи, дадени като реален залог за обезпечаване на парично вземане, в случай, че ответникът /залогоприемателят/ не е доказал насрещното си твърдение, че притежава ликвидно и изискуемо вземане по основното правоотношение, както и следвало ли е това твърдение да бъде доказано в хода на процеса, а също и следва ли при наличието му ответната страна да направи възражение за прихващане – с оглед разпределяне на доказателствената тежест?”;
2./ „Може ли при възражение за изтекла давност съдът да приеме, че една част от „вземането” е погасено по давност, а в друга не е, без да уточни и да обоснове конкретно каква част е погасена и каква не е?”;
3./ „Когато бъде погасено главното правоотношение, по което е учредено обезпечение под формата на реален залог на вещи, погасява ли е се и залогът, в качеството му на акцесорно правоотношение?”;
4./ „Следва ли вещи, които попадат в масата на несъстоятелността на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и получени от нея по договор за реален залог, да бъдат върнати на залогодателя след погасяване на правоотношението, което залогът обезпечава?”
Поддържа се от кооперацията настоящ касатор, че произнасянето на САС с атакуваното решение по първите три въпроса било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в изрично посочени и приложени решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, докато произнасянето му по последния било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че нито един от 4-те, формулирани в изложението на кооперацията касатор към жалбата й правни въпроса, „не попада в хипотезите по чл. 280 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на софийската „Младежка кооперация „Я.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд съставът на САС е приел, че – предвид забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК – се явява преклудирано заявеното едва с въззивната жалба на кооперацията възражение за погасяване по давност на вземанията на ответната банка, които реалният залог на движими вещи /процесните 60 бр. кюлчета инвестиционно сребро/ обезпечава, но също и че възражението е неоснователно по същество, щом като вземанията на кредитната институция се отнасят за периоди след 2013 г. насам и затова за по-голямата част от тях „към настоящия момент” не е изтекъл 3-годишен давностен срок. Отделно от това, като ирелевантни за крайния изход на конкретното дело, са били счетени от въззивната инстанция въпросите: „за съществуването, респ. за възможността за възникване на задължения на ответника към бенефициера по банковата гаранция, респ. на обезпечени от залога регресни вземания на ответната кредитна институция към наредителя по договора за издаването на тази гаранция, обосновавани с отнемане на лиценза й за банкова дейност и обявяването й в несъстоятелност, както и досежно връщането на оригиналните документи по гаранцията”.
Съгласно т. 1 от задължителните съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, формулирани от касатора, не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на САС в атакуваното решение. Напротив, първите два въпроса, формулирани в изложението на кооперацията по чл. 284, ал. 3 ГПК, се отнасят до правилността на обжалваното въззивно решение, докато останалите два са с изяло хипотетичен характер, т. е. на са били предмет на произнасянето на САС с решението му по спора, въведен с кондикционния иск. Ето защо, при липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането дали е налице някоя от допълнителните предпоставки по т.т. 1-3 от същия законов текст, релевирани от касатора.
В заключение, погрешното отъждествяване от софийската „Младежка кооперация „Я.” на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1333 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 13.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 5185/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2