5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 21.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3823/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. А. К., чрез адв. К. А., АК – П., против решение № 196 от 23. 05. 2018 г., поправено с решение № 202 от 28. 05. 2018 г., и двете постановени по в. гр. д. № 97/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 21 от 15. 02. 2018 г. по гр. д. № 207/2016 г. на РС – Чепеларе, с което е допусната, на осн. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2 от 5. 01. 2018 г. по гр. д. № 207/2016 г. на РС – Чепеларе, като е постановено площта на поставеното в дял на С. А. К. избено помещение да се чете: „18, 30 кв.м.“, вместо написаното „20. 79 кв.м.“, а площта на поставеното в дял на С. А. К. избено помещение да се чете „20, 79 кв.м.“, вместо написаното „18, 30 кв.м.“. Твърди се, че въззивното решение е нищожно, поради неразбираемост на волята на съда. Поддържа се и неправилност на същото, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на валидността му, както и на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. А. К., чрез адв. И. С., АК – С., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С влязло в сила решение № 6 от 18. 01. 2017 г. по гр. д. № 207/2016 г. на ЧРС е допусната делба между С. А. К. и С. А. К. на поземлен имот с идентификатор …………, с площ от 477 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ……….. по одобрената КК на [населено място], състояща се от партерен етаж и два жилищни етажа, със застроена площ от 95 кв.м., при дялове: 3/4 ид.ч. за С. А. К. и 1/4 ид.ч. за С. А. К..
С влязло в сила решение № 2 от 5. 01. 2018 г. по гр. д. № 207/2016 г. на ЧРС е извършена на делба на описания недвижим имот, като в дял на С. А. К. са поставени следните самостоятелни обекти на собственост в сграда с идентификатор …………..: жилище-апартамент с идентификатор ……………., с площ от 107, 75 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 20, 79 кв.м. и жилище-апартамент с идентификатор ……………, с площ от 42, 93 кв.м., ведно с 3/4 ид.ч. от общите части на сградата и с 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ……………, а в дял на С. А. К. е поставен самостоятелен обект в на собственост в сграда с идентификатор ………… – жилище-апартамент с идентификатор …………, с площ от 107, 75 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 18, 30 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и с 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ……………
С решение № 21 от 15. 02. 2018 г. по гр. д. № 207/2016 г. на ЧРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата, като е постановено площта на поставеното в дял на С. А. К. избено помещение да се чете: „18, 30 кв.м.“, вместо написаното „20. 79 кв.м.“, а площта на поставеното в дял на С. А. К. избено помещение да се чете „20, 79 кв.м.“, вместо написаното „18, 30 кв.м.“.
За да потвърди постановеното по реда на чл. 247 ГПК първоинстанционно решение, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че в мотивите към първоинстанционното решение по извършване на делбата е прието, че същата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, по вариант първи от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. Този вариант предлага на С. К. да се разпредели избено помещение находящо се срещу стълбището, с площ от 15, 74 кв.м., а в дял на С. К. да се разпредели избено помещение находящо се на север от 15, 10 кв.м. (л. 168 и л. 172 от делото на ЧРС). В съдебно заседание проведено на 18. 09. 2017 г. вещото лице е разяснило, че посочените площи са по архитектурен проект от 1972 г. По изготвения инвестиционен проект площта на избеното помещение срещу стълбищната клетка е 18, 30 кв.м., а на северното 20, 79 кв.м. В диспозитива на решението мазето от 18, 30 кв.м. срещу стълбището е разпределено на С. К., а мазето от 20, 79 кв.м. е разпределено на А. К..
От правна страна е прието, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение досежно разпределението на двете избени помещения, тъй като в разрез с приетото в мотивите, северното е разпределено на С. К., а находящото се срещу стълбищната клетка – на С. К.. Прието е, че е налице очевидна фактическа грешка, която законосъобразно е била поправена по реда на чл. 247 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК за проверка на валидността му. Твърди се, че въззивното решение е нищожно, поради съществуването на взаимно изключващи се изводи, неразбираемост на волята на съда и невъзможност същата да бъде изведена чрез тълкуването му. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно. Твърденията за наличието на противоречиви, взаимно изключващи се и неразбираеми изводи в мотивите към решението са неоснователни, несъответни на текста на мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт. Мотивите са ясни и разбираеми. Със същите се аргументира точно и последователно изводът за допусната очевидна фактическа грешка при изписване площите на избените помещения, разпределени към жилищните обекти на всеки от съделителите. Диспозитивът също е напълно ясен – потвърждава се първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с което се поставят въпроси, касаещи възможността на съда по реда на 247 ГПК да изменя първоначално формираната воля и да коригира прието по делото заключение на вещо лице и приети като доказателства писмени документи. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 1/4. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 12 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
С въззивното решение нито е допуснато да се извърши нова преценка на събраните по делото доказателства или поправка на други грешки при формиране волята на съда, нито е допуснато да се извърши подмяна на вече формираната и обективирана с влязлото в сила решение воля на съдебния състав. Прието е за законосъобразно отстраненото от районния съд несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Действителната воля е делбата да се извърши според вариант първи от допълнителната съдебно-техническа експертиза, който вариант предвижда към самостоятелния жилищен обект на съделителя С. К. да се разпредели избеното помещение срещу стълбищната клетка, а към самостоятелния жилищен обект на съделителя С. К. да се разпредели северното избено помещение (страници 2 и 6 от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, находящи се на лист 168 и лист 172 от делото на РС). Като площи на двете избени помещения вещото лице е посочило 15, 74 кв.м. (срещу стълбищната клетка) и 15, 10 кв.м. (северното), които площи са определени въз основа на одобрен архитектурен проект от 1972 г., а според инвестиционния проект действителните площи на избените помещения са: 18, 30 кв. (срещу стълбищната клетка) и 20, 79 кв.м. (северното). С диспозитива на решението по извършване на делбата в дял на С. К. е разпределено северното избено помещение с площ от 20, 79 кв.м., вместо избеното помещение срещу стълбищната клетка с площ от 18, 30 кв.м., а в дял на С. К. е разпределено избеното помещение срещу стълбищната клетка от 18, 30 кв.м., вместо северното избено помещение от 20, 79 кв.м. Това несъответствие между волята на съда, формирана в мотивите на акта и тази, отразена в диспозитива на решението е отстранено по реда на чл. 247 ГПК.
На следващо място, цитираните от касатора тълкувателни решения засягат проблеми, които не са свързани с тълкуването и прилагането на чл. 247 ГПК, поради което и не е налице противоречие с посочената задължителната съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По тълкуването и прилагането на чл. 247 ГПК има формирана богата практика на ВКС – решение № 171 от 5. 12. 2013 г. по гр. д. № 2373/13 г., 2 г.о., решение № 38/1. 02. 2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., 1 г.о., решение № 72 от 14. 02. 2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г., 1 г.о., решение № 207 от 30. 10. 2013 г. по гр. д. № 2961/2013 г., 2 г.о., решение № 199 от 15. 06. 2012 г. по гр. д. № 153/2012 г., 2 г.о. и др. В същите се приема, че по реда на чл. 247 ГПК е недопустимо да бъдат поправяни грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си, както и да се замести вече формираната и изразена воля на съда. Не съставлява промяна на волята на съда нито правилно изчисление на дължими парични суми, нито поправка на отразена в диспозитива граница или друг индивидуализиращ белег на недвижим имот, посочен невярно заради допусната грешка в представен по делото писмен документ. При наличието на тази практика, коментирането на поставените от касатора проблеми не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се посочи, че изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така формираната практика.
В обобщение, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 23. 05. 2018 г., поправено с решение № 202 от 28. 05. 2018 г., и двете постановени по в. гр. д. № 97/2018 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на С. А. К. сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: