3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 22.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №846 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на Р. Д. Р. срещу определение №8 от 09.01.2014 г. по търг. дело №4454/13 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 112 от 28.06.2013 г. по гр.д. №160/2013 на ОС-Видин, с което молителят е осъден да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 8 173,42 лева на основание чл.45 ЗЗД и 973, 42 лева на основание чл. 86 ал.3 ЗЗД.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, Първо т.о. приема следното:
Молителят се позовал на основанията за отмяна по чл.303 ал., т.1 и т.3 ГПК. За да обоснове основанието по чл.303 ал.1, т.1 ГПК същият е посочил, че ревизионният акт № 042511000111/18.04.2011 г. на Н., ТД-гр. В. Т., с който не е признато право на данъчен кредит в полза на ищеца не е бил влязъл в сила към датата на произнасяне на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Това твърдение, обаче не покрива формално фактическия състав на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не се отнася изобщо до такова за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не би могла да се снабди своевременно и то не поради нейната небрежност. Същото не се съотнася и към фактическия състав на т.3 , имаща в предвид случаите, когато атакуваното чрез извънредния способ по чл.303 ГПК решение се основава на постановление на съд или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено, доколкото в молбата наличието на такъв акт изобщо не се твърди.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Допустимостта на молбата за отмяна зависи от спазването на срока за подаване, от характера на акта, чиято отмяна се иска, както и до процесуалната легитимация на молителя. Именно последната предпоставка в случая по отношение на молбата на Р. Д. Р. не е налице, тъй като от изложението на наведените като правопораждащи правото му на отмяна факти : невлизането в сила на ревизионен акт за данъчен кредит, който е бил надлежно приобщен като доказателство по спора, дори формално не се свежда нито до хипотезата на чл.303 т.1 ГПК-ново или новооткрито обстоятелство или доказателство/ т.е. такова, чието съществуване не е било налице или не е представено доказателство за него по време висящността на процеса, нито до тази в т.3-атакуваното чрез извънредния способ по чл.303 ГПК решение се основава на постановление на съд или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено, доколкото в молбата наличието на такъв акт изобщо не се твърди. В случая самото позоваване на обстоятелството, че ревизионният акт № 042511000111/18.04.2011 г. на Н., ТД-гр. В. Т., с който не е признато право на данъчен кредит в полза на ищеца не е бил влязъл в сила към датата на произнасяне на съдебното решение, чиято отмяна се иска, би могъл и то при допълнителни процесуални пропуски на страните и съда до доведе до произнасянето му при съществени процесуални нарушения, което обаче е основание за инстанционен, а не извънреден способ за контрол.
С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.303 ал.1 т. т.1 и 3 ГПК следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №8 от 09.01.2014 г. по търг. дело №4454/13 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.