ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№255
София, 22.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 280/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. В. О. лично и като едноличен търговец „Т” гр. Д., лично и като управляващ и представляващ „К” ООД гр. Д., лично и като управляващ и представляващ „И” ЕООД гр. Д., С. Г. О. , С. Т. О. и Ц. В. О. против определение № 136 от 01.04.2009 год. по ч. гр. д. № 136/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 56 от 13.02.2009 год. по ч. гр. д. № 112/2009 год. на Д. окръжен съд, с което е допуснато обезпечаване на бъдещ иск на Държавата чрез К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), с цена на иска 459 203,40 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, тяхна собственост, банкови сметки и срочен влог, както и запор върху дружествени дялове, притежавани от Т. В. О..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че допуснатото обезпечение е постановено в противоречие на съдебна практика – определение по гр. д. № 568/2009 год. на Варненския окръжен съд, без данни същото да е влязло в сила, цитирано е и определение по гр. д. № 1936/2007 год. на Върховния касационен съд, което не е представено – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочено е още, че определението по допускане на обезпечаване на бъдещ иск е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, относно въпросите: следва ли К. на излага фактическите обстоятелства, които да свързват извършваната от ответника престъпна дейност с придобиване на описаното в искането имущество; следва ли да е налице причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, което да се установява и доказва, а не да се предполага, както и следва ли К. да извършва справка за наличието на законни доходи по отношение на проверяваното лице, а не да презюмира липсата на такива – приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е оставено в сила първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението за допускане на касационно обжалване въпроси обобщено касаят предпоставките за допускане обезпечаване на бъдещ иск и кога е установено, че искът е вероятно основателен – съществени процесуалноправни въпроси, които не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК – ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт изключващ, унищожаващ или погасяващ отричано с иска право и когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция – чл. 391, ал. 4 ГПК.
Постановеното от въззивния съд определение е съобразено с трайно установената съдебна практика за условията, при които се допуска обезпечаване на бъдещ иск. Изложени са съображения по допустимостта на иска по чл. 28 ЗОПДИППД и вероятната му основателност. Съдът е приложил оборимата презумция на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, като е изходил от наличието на несъответствие между законните (декларираните) доходи и стойността на придобитото имущество, позовавайки се на представените писмени доказателства, обосновал е обезпечителната нужда, като е посочил, че обезпеченото имущество служи за удовлетворяване на вземането на държавата по реда на специалния закон – ЗОПДИППД, без да се изисква това имущество да е придобито от престъпната дейност, предмет на наказателното производство (чл. 3, ал. 1), защото престъпна е дейността за придобиването му, когато зад нея не стои законен източник на доходи.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените въпроси в изложението за допускане на касационно обжалване не са решени от съда в противоречие със трайната съдебна практика, нито същите имат отношение към точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136 от 01.04.2009 год. по ч. гр. д. № 136/2009 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ