5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1755 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „СОФАМЕЛ” С.А., представлявано от адв. П. П., срещу решение № 194 от 03.04.3018г. по т.д. № 3018/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено решение от 28.02.2017г. по т.д. № 4856/2015г. на СГС, ТО, VІ-11 състав и касаторът е осъден да заплати на „Премиум” ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 500 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Премиум” ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на проведеното на 26.06.2015г. общо събрание на съдружниците.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че въззивният съд е тълкувал погрешно съдържанието на приложимите правни норми и неправилно е приел, че съгласно чл.137, ал.4 ТЗ пълномощното трябва да съдържа посочване на конкретно общо събрание, както и указания относно начина на гласуване по въпросите на дневния ред, въпреки че такова изискване не се съдържа в посочената разпоредба. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за съдържанието на представеното пълномощно, позовавайки се на служебно известната му практика на ВКС, без този въпрос да е бил спорен между страните и без да е бил разглеждан в първоинстанционното производство. Поради това счита, че произнасянето по въпрос, за който въззивният съд не е бил сезиран и по който страните нямат спор, се явява в противоречие с т.8 на ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
І. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните два процесуалноправни и един материалноправен въпроси:
І.1. Допустимо ли е произнасянето на съда по пороци, свързани с решението на общото събрание на дружество, за които не е сезиран, и то при положение, че страните нямат възражение по въпросния порок? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.8 на ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС.
І.2. Допустимо ли е въззивният съд да преценява и да се произнася по правилността на първоинстанционното решение за обстоятелства, които не се съдържат във въззивната жалба? Поддържа, че по въпроса е налице противоречие с решение № 68 от 08.09.2014г. по т.д. № 3610/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
І.3. Какво е съдържанието на понятието „изрично пълномощно” по смисъла на чл.137, ал.4 /изм./ ТЗ и в каква степен следва отделните правомощия да бъдат конкретизирани, за да се счете, че упълномощеният е легитимиран да представлява съдружника пред Общото събрание? Трябва ли в пълномощното да е упоменато конкретно Общо събрание, както и конкретни указания с оглед на начина на гласуване по дневния ред, за които представителят е упълномощен? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
ІІ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „С оглед специалния характер на иска по чл.74 ТЗ при възражения, свързани с формата на пълномощното за представителство на общото събрание, допустимо ли е съдът служебно да следи и за съдържанието на пълномощното, при липса на възражение от страните, свързани със съдържанието?“
Ответникът „Премиум” ООД, представляван от адв. С. Б., оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като счита, че поставените въпроси не са относими към конкретното дело. Твърди, че в случая въззивният съд не е излязъл извън обхвата на очертания с въззивната жалба предметен обхват на проверката, тъй като е приложил императивната материалноправна разпоредба на чл.137, ал.4 /изм./ ТЗ. Счита, че не са налице и сочените допълнителни основания. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените от страните твърдения и е приел за безспорно, че процесното ОС е редовно свикано и на него ищцовото дружество е било представлявано от адвокат Н.. Обсъдил е представеното с исковата молба пълномощно в двуезичен вариант /българо-английски/, изходящо от законния представител на ищеца, в което на посочените адвокати поотделно се предоставят права да представляват дружеството на общото събрание на „Премиум” ООД, като гласуват както намерят за добре по собствена преценка по всички точки от дневния ред; да получат препис от протокола на ОС, както и да получават всякакъв достъп до дружествените книги и да изискват копия от тях. Посочил е, че първоинстанционният съд е възприел това пълномощно като такова, с което ищецът се е легитимирал като участник в процесното ОС, и срещу установяване на това обстоятелство липсват възражения от страните, поради което е счел този факт за установен.
Въззивният съд е приел, че съгласно императивната разпоредба на чл.137, ал.4 ТЗ /изм./ и възпроизвеждащия това правило чл.8, ал.3 от дружествения договор съдружниите могат да гласуват чрез представител само при наличие на изрично писмено пълномощно. Посочил е, че по законовата разпоредба е формирана безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която, за да е надлежно участието на съдружник чрез пълномощник в работата на ОС, то следва същият да е съставил пълномощно, в което да е посочено за кое общо събрание се отнася, както и какви конкретни действия може да извършва. Приел е, че представеното пълномощно не отговаря на императивното изискване на чл.137, ал.4 ТЗ /изм./, тъй като в него не е посочено за кое точно общо събрание е упълномощен адв. Н., наред с други адвокати, и с оглед на това се явява законосъобразно отстраняването му като пълномощик на съдружника от участие в процесното ОС. Въззивният съд е изложил и съображения, че при преценката на наличието на активна материалноправна легитимация в полза на ищеца следва да приложи императивната материалноправна норма на чл.137, ал.4 ТЗ /изм./ служебно, поради което не излиза извън обхвата на очертания с въззивната жалба предметен обхват на проверка.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд е достигнал до извод, че правата на ищеца не са били нарушени при провеждане на ОС от 26.06.2015г., поради което предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите по т.І.1 и т.І.2, както и въпросът по т.ІІ, са предпоставени от твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по пороци на решението на ОС, предмет на предявения иск, и по пороци на първоинстанционното решение, които не са релевирани от страните и във връзка с които няма оплаквания и доводи във въззивната жалба и в отговора. Така поставени, въпросите не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ е основан на твърдение, че ищецът „Софамел” С.А. чрез неговия пълномощник незаконосъобразно не е допуснат да участва в проведеното ОС въпреки представеното надлежно пълномощно. При така предявения иск въззивният съд се е произнесъл по наличието на сочения порок на оспорените решения на ОС, като е обсъдил представеното от ищеца пълномощно, за да прецени дали е надлежно, и е приел, че то не отговаря на императивната разпоредба на чл.137, ал.4 /нова ал.6/ ТЗ и на възпроизвеждащата я норма на чл.8, ал.3 от дружествения договор. С оглед на това, противно на твърденията на касатора, във връзка с които са формулирани и процесуалноправните въпроси, не е налице произнасяне на въззивния съд по пороци на решението на ОС, които не са релевирани по делото. Следователно липсва основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда наличието на сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въпросът по т.І.3 е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но по отношение на него не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса е налице постоянна съдебна практика – решение № 818 от 30.12.2007г. по т.д. № 516/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 34 от 25.03.2013г. по т.д. № 144/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., в която е прието, че съобразно чл.137, ал.4 /нова ал.6/ ТЗ и императивно въведеното законодателно изискване за определяне на обема на овластяването е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, като е допустимо и пълномощното да бъде многократно. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е достигнал до извод, че представеното от ищеца пълномощно не отговаря на изискването на чл.137, ал.4 /нова ал.6/ ТЗ, съобразявайки, че с него посочените адвокати са упълномощени да представляват дружеството на общо събрание на „Премиум” ООД, т.е. само за едно общо събрание, без да е посочено за кое общо събрание е дадено пълномощното. Неоснователно е позоваването от касатора на т.1 от ТР № 4/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в него е дадено разрешение на въпроса за необходимото съдържание на пълномощно за разпореждане с имущество на упълномощителя, но не е обсъждан въпросът за необходимото съдържание на изричното пълномощно по чл.137, ал.4 /нова ал.6/ ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 03.04.3018г. по т.д. № 3018/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: