ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
София, 27.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 285/ 2009 год.
Производството е образувано по частна жалба на Ц. Т. Тодорова – от гр. С., Ц. Т. Тодорова – Е. с фирма “А” – гр. С., “А” ООД – в ликвидация гр. С. и Венцислав А. П. – от гр. С. срещу Определение № 163 от 9.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2557/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, което производство е по чл. 274 ал. 3 ГПК в частта относно обезпечението на иска, и по чл. 274 ал. 2 ГПК в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба. Жалбоподателите излагат, че относно обезпечението на иска са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване, тъй като определението противоречи на Определение от 26.ІІ.2003 г. по гр.д. № 246/ 2003 г. за спиране на изпълнителното дело, както и на Определение № 406 от 16. ХІ.2005 г. по гр.д. № 317/ 2005 г. на ВКС относно правата при обезсилване на ценна книга. На това основание жалбоподателите поддържат, че случаите са решени противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и че произнасянето от ВКС по настоящия специфичен случай, по който няма достатъчно съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Излагат и подробни съображения за основателност по същество на жалбата срещу определението в частта за обезпечението на иска, както и съображения за неправилност на първоинстанционното определение, с което съдът се е произнесъл, че на двама от ищците не принадлежи правото на иск.
Ответникът по частната жалба В. Х. Б. – от гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение за обезпечение на иска, каквото обезпечение е отказано, и е оставена без разглеждане частна жалба срещу определянето кои са ищци по делото, намира, че е сезиран с касационна жалба чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК относно обезпечението на иска, и с частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК относно ищците, които жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното определение е отменено Определение от 25.V.2008 г. по гр.д. № 4521/ 2007 г на СГС, с което е допуснато обезпечение на исковете и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на Ц. Т. Тодорова – от гр. С., Ц. Т. Тодорова – Е. с фирма “А” – гр. С., “А” ООД – в ликвидация гр. С. и Венцислав А. П. – от гр. С. за допускане обезпечение на установителни искове по чл. 254 ГПК (отм.), чрез спиране изпълнението на изп.д. № 4414/ 2004 г. на СИ при СРС. Оставена е без разглеждане частната жалба на ищците срещу доклада на първоинстанционния съд от 15. Х.2008 г., с който съдът е приел, че не са ищци по делото физическите лица Ц. Т. Тодорова и Венцислав А. П. За да откаже обезпечение на иска, въззивният съд е изложил подробни съображения, че предявените установителни искове не са вероятно основателни. За да остави без разглеждане частната жалба относно това кои са ищци по предявените искове, въззивният съд е посочил, че докладът на първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване и че не е постановено изрично определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на някой от предявените искове, поради което няма предмет на обжалване.
По частната касационна жалба: жалбоподателите не сочат кой е същественият процесуалноправен въпрос, разрешен от съда с определението за обезпечение на иска. Този въпрос може да се изведе с оглед данните по делото и той е: налице ли са условията на чл. 391 ГПК за допускане обезпечение на предявените от ищците установителни искове.
Жалбоподателите не са доказали поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като Определение № 46 от 26.ІІ.2003 г. по гр. №. г. на СГС, е постановено по частна жалба срещу искане за спиране по чл. 250 ГПК (отм.), постановено е на различно основание от това на въззивното определение и няма отношение към разрешения от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос за предпоставките за допускане на обезпечение на иска.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради представено от жалбоподателите копие от Определение № 406 от 16. ХІ.2005 г. по ч.т.д. № 317/ 2005 г., постановено по въпроса за предпоставките за обезсилване на ценна книга по чл. 465 и сл. ГПК (отм.), въз основа на което фактически жалбоподателите излагат съображения в подкрепа на твърдението си за вероятна основателност на предявените установителни искове. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за основателността на искането за допускане на обезпечение на иска в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос.
Непротиворечива е съдебната практика, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска са по чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД и че за да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищците имат право на иск (исковете да са допустими и вероятно основателни – да са подкрепени с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Въззивният съд въз основа на данните по делото е направил извода, че предявените искове с оглед представените доказателства не са вероятно основателни, като в правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова не следва да се допуска, поради което и не е задължил ищците да представят гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за условията за допускане на обезпечение на иск е налице трайноустановена съдебна практика по чл. 308 сл. ГПК (отм.), която се прилага и по аналогичните разпоредби на чл. 389 и сл. ГПК.
По частната жалба по чл. 278 ал. 2 ГПК: жалбата е неоснователна. Действително изложените от първоинстанционния съд съображения в определението от 15. Х.2008 г. са неправилни, тъй като от правните твърдения на ищците, заявени с предявените искове, се определя кой е ищец по делото. В случая освен иска по чл. 254 ГПК (отм.), предявен от ищците, задължили се със записа на заповед – Ц. Т. Т. , “А” ООД – в ликвидация и Ц. Т. Тодорова – Е. с фирма “А”, е предявен и иск по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) от Венцислав А. П. , неподписал записа на заповед. Затова първоинстанционният съд е изложил неправилни изводи относно процесуалната правна легитимация на ищците, но тъй като не е прекратил делото по някой от предявените искове, не е преградил правото на участие на някои от ищците в делото и подадената частната жалба няма предмет. Затова правилно въззивният съд я е оставил без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 163 от 9.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2557/ 2008 г. на Софийски апелативен съд в частта относно обезпечението на иска.
ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, с която е оставена без разглеждане подадената частна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: