1
Определение по гр.д. № 5076 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София,27.04. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5076 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Д. и Д. Г. Ч.- Д. против решение № 68 от 12.07.2016 г. по в.гр.д.№ 49 по описа за 2016 г. на Разградския окръжен съд в частта му за потвърждаване на решение № 430 от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 1185 по описа за 2015 г. на Разградския районен съд за уважаване на предявения от П. Р. Д. срещу касаторите иск с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.56 ЗС за осъждане на касаторите да предадат на П. Д. ползването на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 18589.501.74 по кадастралната карта на [населено място], [община], област Р., одобрена със заповед № РД-18-4 от 24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 1004 кв.м., с номер по предходен план- квартал 10, парцел IV, заедно с построените в имота: 1. Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 18589.501.74.1 и застроена площ 90 кв.м., заедно с прилежащите й избено помещение с полезна площ от 9 кв.м. и таванско помещение със светла площ от 30 кв.м. и 2. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 18589.501.74.2 и със застроена площ от 24 кв.м.
Касаторите обжалват решението и в частта му, с която въззивният съд е присъдил в полза на П. Р. Д. направени в хода на въззивното производство разноски в размер на 425 лева.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторите твърдят, че решението на Разградския окръжен съд противоречи на посочената от тях съдебна практика /определение № 588 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 69 от 2010 г. на ВКС, I г.о.; решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 2944 от 2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 148 от 19.10.2012 г. по т.д. № 39 от 2012 г. на ВКС, II т.о.; определение № 653 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 4583 от 2014 г. на ВКС, I г. о. и определение № 801 от 18.08.2011 г. по гр.д. № 1267 от 2010 г. на ВКС, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Какъв е обема на учреденото право на ползване върху недвижим имот в полза на съпрузи, след като в нотариалния акт за учредяване на правото не е изрично посочено, че се учредява върху целия имот или се учредява за съвместно ползване?
2. Кога правото на ползване е учредено като неделимо?
3. Необходимо ли е в нотариалния акт за учредяване на право на ползване в полза на две лица да е посочено изрично дали правото се учредява за съвместно ползване на целия имот, както и какъв е начинът на упражняване на правото?
4. Как следва да се присъдят разноските, направени от страните, при отхвърляне на въззивните жалби и на двете страни в процеса?
5. Как следва да се определят разноските в производството при отхвърляне на насрещната въззивна жалба?
В писмен отговор от 14.10.2016 г. ответникът по жалбата П. Р. Д. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че касаторите Е. Д. и Д. Ч.-Д. са собственици на процесния имот, но по силата на нотариален акт № 74, том 3, рег.№ 4139, дело № 403 от 23.12.2011 г. са учредили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот на родителите на Е. Д.- П. Д. и А. Д.. Приел е, че доколкото в нотариалния акт е посочено, че „се учредява пожизнено и безвъзмездно право на ползване“ в полза на А. Д. и П. Д., следва да се приеме, че в полза на всеки един от двамата е учредено право на ползване върху целия имот. Поради това след смъртта на А. Д. правото на ползване е преминало изцяло върху другия ползвател – П. Д. и е продължило да тежи върху целия имот.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора материалноправни въпроси /първите три от посочените въпроси – за обема на учреденото право на ползване върху недвижим имот в полза на съпрузи при липса на изрично посочване в нотариалния акт, че правото се учредява върху целия имот или се учредява за съвместно ползване; кога правото на ползване е учредено като неделимо и необходимо ли е в нотариалния акт за учредяване на право на ползване в полза на две лица да е посочено изрично дали правото се учредява за съвместно ползване на целия имот и какъв следва да е начинът на упражняване на правото/ са относими към конкретното дело и са обусловили крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение- тоест, представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки това, не е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд по тези въпроси, тъй като липсва противоречие между посочената от касаторите практика на ВКС и приетото в обжалваното решение:
1. Посочените решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 2944 от 2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 148 от 19.10.2012 г. по т.д. № 39 от 2012 г. на ВКС, II т.о. не се отнасят до поставените от касторите материалноправни въпроси, а са относими към поставените процесуалноправни въпроси затова как се присъждат разноските във въззивното производство.
2. Посочените определения /определение № 588 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 69 от 2010 г., на ВКС, I г. о., определение № 653 от 02.12.2014 г. по гр.д. № 4583 от 2014 г. на ВКС, I г. о. и определение № 801 от 18.08.2011 г. по гр.д. № 1267 от 2010 г. на ВКС, I г.о./ са постановени в производство по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване и като такива не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като в производството по чл.288 ГПК ВКС не се произнася по материалноправни или процесуалноправни въпроси по съществото на делото, а прави само и единствено преценка относно това дали по конкретното дело са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от горното, следва да се отбележи, че в нито едно от горепосочените определения на ВКС по чл.288 ГПК съдът не е приел, че след смъртта на единия съпруг учреденото в полза на двамата съпрузи право на ползване продължава да тежи само върху част от имота, нито е приел, че е необходимо в нотариалния акт за учредяване на това право изрично да се съдържа формулировката „заедно и поотделно“, за да може да се приеме, че правото на ползване, учредено в полза на съпрузи, тежи върху целия имот и след прекратяване на брака.
Поради това и доколкото касаторите не са посочили друга съдебна практика, в която поставените от тях материалноправни въпроси /които по същество се свеждат до това върху какво се разпростира учреденото от двама съпрузи право на ползване на имот след смъртта на единия от тях/ да са разрешени по начин, различен от този в обжалваното решение, не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по тези въпроси.
По поставените процесуалноправни въпроси /как следва да се присъдят разноските, направени от страните, при отхвърляне на въззивните жалби и на двете страни в процеса и как следва да се определят разноските в производството при отхвърляне на насрещната въззивна жалба/ настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се произнася поради следното: Действително, в касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение в частта за разноските. Доколкото обаче в ГПК е уреден самостоятелен ред за защита срещу решение в частта за разноските, следва да се приеме, че касационната жалба в тази й част представлява молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Тъй като компетентен да се произнесе по тази молба е съдът, постановил решението, в тази част касационната жалба следва да бъде върната на въззивния съд за произнасяне по искането по чл.248 ГПК. Касационната инстанция може да се произнесе по дължимостта на разноски във въззивното производство само при произнасяне с решение по чл.293 ГПК след вече допуснато касационно обжалване и при пререшаване на делото или по повод на обжалване на постановено от въззивния съд определение по чл.248 ГПК.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд в обжалваните му части не следва да бъде допускано.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответницата по жалбата направените от нея разноски по делото пред ВКС. Тъй като обаче ответницата не претендира за такива разноски, разноски не следва да й бъдат присъждани
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 12.07.2016 г. по в.гр.д. № 49 от 2016 г. на Разградския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Разградския окръжен съд за произнасяне по съдържащото се в касационната жалба искане по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.