4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
[населено място] 28.02. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №477 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Б., чрез процесуалния си представител адв.Д.Д., срещу решение от 23.12.2011г., постановено по гр.д. №487/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с е потвърдено решение от 27.07.2011г. по гр.д.№525/2011г. на Старозагорски районен съд в обжалваната част, с която е постановен режим на лични отношения на бащата Н. Б. с детето М. С. и е присъдена издръжката, дължима от бащата, и разрешението за пътуване в чужбина на малолетното дете до навършване на седемгодишната му възраст е дадено, придружено от неговата майка Б. П. П..
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Б. П. П., чрез процесуалния си представител адв.Д.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е постановен режим на лични отношения на бащата Н. Б. с детето М. С. и е присъдена издръжката, дължима от бащата в размер на 402лв. и е дадено разрешение за пътуване в чужбина на малолетното дете до навършване на седемгодишната му възраст, придружено от неговата майка Б. П. П., а след навършване на тази възраст – придружено от неговия баща Н. Б..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въззивното решение в частта за определяне режима на лични контакти на бащата с детето противоречи на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на ВС, с което е прието, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Позоваването на ППВС №1/1974г. не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства на конкретния случай. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК въззивното решение по въпроса за мерките относно личните отношения между другия родител и детето, когато родителите са от различни националности. Както се посочи, има създадена съдебна практика – ППВС №1/1974г. – относно личните отношения, която намира приложение и при действието на новия Семеен кодекс и не се нуждае от промяна и съгласно която при определяне на личните контакти основният критерий е интересът на детето, преценен с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства на конкретния случай.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въззивното решение в частта за издръжката противоречи на Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, с което е прието, че при изчисляване на размера на дължимата издръжка следва да се има предвид, че изчислението става на базата на средното месечно трудово възнаграждение за предхождащата година. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №5/1970г. Жалбоподателят счита, че при съобразяване на указанията в ППВС №5/1970г. размерът на средната работна заплата за страната за една година назад е с 16,34лв. по-ниска от тази за последното тримесечие на този период, приета като доход на бащата при определяне на издръжката от първоинстанционния съд. С въззивното решение обаче е прието за установено, че бащата има средномесечен доход от 5000евро. Правилността на този извод не може да бъде проверяван в производството по допускане на касационно обжалване, преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.127а СК. По поставения въпрос има задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №697 от 01.11.2010г. по гр.д.№№1052/10г. на ВКС, ІVг.о., решение №418 от 17.07.2009г. по гр.д.№1091 по описа на ІІг.о. за 2008г., постановено от ВКС, Іг.о.№982, решение №982 от 15.03.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС и ІVг.о., решение №236 от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг.о., решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./, че не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница без съгласието на другия родител постоянно и неограничено, като при възникнала нужда за детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.12.2011г., постановено по гр.д. №487/2011г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Б. да заплати на Б. П. П. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: