3
определение по ч.гр.д.№ 2816 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 28.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2816 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. П. Д. срещу разпореждане от 24.03.2015 г. на съдия от Софийския апелативен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 3650 от 2014 г., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 13190 от 17.11.2014 г. и жалба, наречена „протест” с вх.№ 863 от 23.01.2015 г., уточнена с молба вх.№ 3735 от 20.03.2015 г., подадени от Ц. П. Д. срещу определение № 2538 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 3650 от 2014 г. на Софийския апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се моли то да бъде отменено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното разпореждане на Софийския апелативен съд на 24.04.2015 г., а частната жалба е подадена на 28.04.2015 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.279 ГПК във връзка с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, чл.274, ал.1, т.2 ГПК и чл.286, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане- потвърдено, поради следното: С нея се обжалва разпореждане от 24.03.2015 г. на съдия от САС за връщане на подадените от Ц. Д. частна касационна жалба вх.№ 13190 от 17.11.2014 г. и жалба, наречена „протест” с вх.№ 863 от 23.01.2015 г. срещу въззивно определение № 2538 от 20.10.2014 г. на САС, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд /Окръжен съд-Монтана/ за връщане на подадена по делото частна жалба.
Правилно на основание чл.275, ал. 2 ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната частната касационна жалба вх.№ 13190 от 17.11.2014 г. поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на тази жалба: Съгласно чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК към тази частна касационна жалба е следвало да бъде приложено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на САС от 20.10.2014 г. Тъй като такова изложение е липсвало, с разпореждане от 08.12.2014 г. въззивният съд е оставил частната касационна жалба без движение и е дал едноседмичен срок на касатора да представи изложение по чл.280, ал.1 ГПК. К. е бил уведомен за това разпореждане на съда на 19.01.2015 г. и до изтичане на дадения му от съда срок не е отстранил горепосочената нередовност на частната касационна жалба от 17.11.2014 г. Подадената от него на 22.01.2015 г. молба, наречена „протест” не представлява такова изложение, тъй като в нея не е посочен нито правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито е посочено на коя практика на съдилищата противоречи обжалваното определение, нито е посочено защо жалбоподателят счита, че произнасянето на ВКС по определен правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба, така както тя е разяснена в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС /дали липсва правна уредба по този правен въпрос, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия, дали приложимата правна норма е неясна и поради това се нуждае от тълкуване, дали са настъпили и какви промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат да се промени едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма./
Правилно на основание чл.275, ал. 2 ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК е върната и частната касационна жалба, наречена „протест”, с вх.№ 863 от 23.01.2015 г.: В молбата от 20.03.2015 г. Ц. Д. е уточнил, че с подадената от него молба, наречена „протест” също обжалва определението на САС № 2538 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 3650 от 2014 г. Съобщение за това определение Ц. Д. е получил на 14.11.2014 г., а частната жалба, наречена „протест”, е подадена едва на 21.01.2015 г., тоест след изтичане на посочения в чл.275, ал.1 ГПК срок за обжалване.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като жалбоподателят нямал пари за внасяне на държавна такса. Причина за постановеното с обжалваното разпореждане връщане на частните касационни жалби на Ц. Д. не е невнасянето на държавни такси по тези жалби, а непредставянето в дадения от съда срок на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване /за първата частна касационна жалба/ и пропускането на срока за обжалване /по втората частна касационна жалба, наречена „протест”/. Действително, изготвянето на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване изисква специални юридически познания, което налага ползването на адвокатска помощ от жалбоподателя. Същият, обаче, до настоящия момент не е упълномощил адвокат, нито е поискал да му бъде осигурена безплатна адвокатска защита поради липса на парични средства за водене на делото, въпреки че съдът му е указал, че има възможност да заяви дали желае да му бъде предоставена правна помощ /в този смисъл е съдържанието на съобщението, връчено на Д. на 14.11.2014 г./
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.03.2015 г. на съдия от Софийския апелативен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 3650 от 2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.