1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
С., 03.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3664 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5290/7.05.2014 г., допълнена с молба вх. № 5930/20.05.2014 г. на З. К. С. против определение от 24.04.2014 г. по гр.д. № 2679 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С., с което З. К. С. е лишен от предоставената му по реда на чл.21, т.3 във вр. с чл.23, ал.3 ЗПП правна помощ.
Ответната по делото страна Н. А. Н. не е подала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е констатирал, че правната помощ е предоставена с определение от 31.07.2013 г., като при формиране на извода, че З. С. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, е взета предвид представената от лицето декларация а имущественото му състояние и семейното положение, трудовата заетост /служебна бележка от 11.02.2010 г. на Бюро по труда/, заповед от 25.08.2010 г. на Дирекция „Социално подпомагане”, регистрационна карта в Бюро по труда „Изток” и възрастта на лицето. Прието е, че в представената декларация З. С. е декларирал неверни данни за притежаваното от него недвижимо имущество, тъй като видно от представените справки от службата по вписвания същият притежава ? ид.ч. от апартамент от 31.580 кв.м. в [населено място],[жк], дворно място и постройки /паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и стоманенобетонна конструкция със застроена площ 22.41 кв.м./ в [населено място], общ.К. и жилище-апартамент от 59.95 кв.м. в [населено място], като през 2005 г. З. С. заедно с други лица като съсобственик е продал два имота в [населено място]. Въз основа на тези данни съдът е мотивирал извод, че към момента на предоставянето на правната помощ, не са съществували условията по чл.23, ал.3 ЗПП.
Изложени са съображения за наличието на още едно основание за лишаване на З. С. от правна помощ, а именно, че неоснователно е отказал да го представляват назначените по реда на ЗПП процесуални защитници адв. П., адв. А. и адв.Д., мотивирайки се, че същите не са компетентни, въпреки, че не са извършили каквото и да е процесуално действие, а това процесуално поведение води до неоправдано забавяне на процеса.
Основателен е доводът в частната жалба, че изводът на Софийски апелативен съд, че към момента на предоставяне на правната помощ не са съществували условията по чл.23, ал.3 ЗПП, е направен в нарушение на процесуалните правила – чл.8, ал.3 ГПК, тъй като на страната не е дадена възможност да вземе становище по представените от насрещната страна с молбата от 8.04.2014 г. справка от Службата по вписвания-С. и Службата по вписвания-К.. По отношение апартамента в [населено място] още в молбата от 9.02.2012 г., с която е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и към която е приложена декларацията за материално и гражданско състояние, е посочено, че апартамента в [населено място],[жк]е предмет на съдебна делба. От представените към частната жалба документи е видно, че предмет на съдебна делба е и дворното място и сградите в [населено място], а имотът в [населено място] е предмет на съдебни спорове и е собственост на трето лице по нотариален акт от 2008 г. Следователно притежаваните от З. С. права върху недвижими имоти, са предмет на правни спорове и при липса на данни същия да реализира доходи от тях, обстоятелството, че тези права не са декларирани в декларацията за материално и гражданско състояние не може да обоснове извод, че към момента на предоставяне на правна помощ не са съществували условията по чл.23, ал.3 ЗПП.
В нарушение на процесуалните правила – чл.8, ал.1 ГПК – Софийски апелативен съд е приложил последиците от нарушението на чл.3 ГПК, задължаващ страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и в съответствие с добрите нрави. Съдът не е взел становище по заявеното в молбата за предоставяне на правна помощ от 29.03.2013 г. искане назначения адвокат да представлява З. С. освен до приключване на настоящото дело пред всички инстанции и пред Европейския съд по правата на човека, нито по заявленията му в последващите молби, че назначените му процесуални представители не са работили с европейското законодателство, което е от значение за заведеното дело в Европейския съд за правата на човека, с които са мотивирани отказите назначените адвокати да го представляват по настоящото дело. При липса на произнасяне по искането на З. С. правна помощ да му бъде предоставена и за представителство пред Европейския съд по правата на човека, то отказът му да бъде представляван от посочените от САК трима адвокати, тъй като същите не притежават необходимите според страната познания по европейско право, не може да бъда квалифициран като недобросъвестно упражняване на процесуални права от страната.
В обобщение атакуваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и следва да бъде отмено, като делото се върне на Софийски апелативен съд за назначаване на процесуален представител на въззивника по предоставената му правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 24.04.2014 г. по гр.д. № 2679 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С..
Връща делото на Апелативен съд-С. за назначаване на процесуален представител на З. К. С. по предоставената му правна помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: