ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
София. 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 30 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 251 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. от София против определение № 80/6.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 78/2009 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава разпореждане от 5.11.2008 г. по гр.д. № 4134/2008 г. на Русенски РС, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Инфострой ООД-Русе за сумите 48 895.75 лв. главница по договор за строителство от 18.07.2007 г. и 2 907.78 лв. лихва.
Постъпил е писмен отговор от представляващия ответното Инфострой О. , че частната касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В изпълнение на дадените указания, в заявление, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, частният жалбоподател сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за издаване на заповед за изпълнение, който бил съществен, както по отношение на предпоставките по делото, така и по отношение на направените от състава правни изводи. Твърди се, че са налице предпоставките по т.2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният от частния жалбоподател съществен процесуалноправен въпрос е твърде общ и не е конкретизиран за кои предпоставки става дума. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представеното определение № 341/8.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1/2008 г. на ВКС-ІІІ г.о. обективно не може да аргументира допускане на касационно обжалване при базисната констатация за липса на идентитет. Предмет на обжалваното въззивно определение е заповедно производство, докато цитираното определение на ІІІ г.о. има за предмет издаване на изп.лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение в частта по мерките относно личните отношения между децата и майката.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Бланкетното позоваване на чл.7,б.”в” от глава ІV-Ролята и функцията на съда от трета инстанция, на Препоръка № Р /95/ 5 на Комитета на министрите на държавите-членки относно въвеждане и подобряване на функциите на апелативните системи и процедури в гражданските и търговските дела, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7.02.95 г. на 528 среща на заместник-министрите, не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване. Частният жалбоподател не е посочил с какво конкретно допускането на касационно обжалване по това дело би “развило законодателството” и е от значение за развитие на правото-според ГПК, или би “допринесло за еднообразното тълкуване на закона” след като частния жалбоподател не е посочил и обосновал, че така поставения съществен процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 80/6.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 78/2009 г. на Русенски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: