О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София,04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1589/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез адвокат В. Т., с вх.№1067 от 31.01.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение №128 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д.№4637/2012 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2012 г. по т.д.№2659/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, 15 състав, с което молба за отмяна на настоящия жалбоподател на основание чл.303 ал.1,т.5 ГПК е върната, поради неотстраняване на нередовността й по чл.306, ал.1 във вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че в указания му едноседмичен срок той нито е посочил акта, предмет на исканата отмяна, нито е посочил основанията за това.
Частният жалбоподател А. В. Д. твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като апелативният съд се произнесъл по въпроси от компетентността на ВКС, както и че с посочването в молбата за отмяна отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, той фактически го е конкретизирал. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира правни въпроси свързани с обхвата на проверката за допустимост по чл.130 ГПК на предявения от него иск по чл.71 ТЗ, с твърдените му акционерни права, както и с възможността да се установят в производството по този иск правата на сънаследнците върху придобитите по наследство акции.
Ответникът [фирма] оспорва основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Предпоставките за допускане до касационно обжалване на определенията, постановени от въззивния съд при хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК , са тези по чл.280, ал.1 ГПК. В случая частният жалбоподател въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на тази правна норма, а именно да формулира правен въпрос относим към твърдяното отстраняване нередовността на молбата му за отмяна, свързано с приложението от първоинстанционния съд на чл.306,ал.1 във вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Формулираните правни въпроси са относими към допустимостта на предявения от частния жалбоподател иск по чл.71 ТЗ, но не и към въпроса за редовността на подадената от него молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ТЗ. Не посочване на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно, за да се откаже селектиране на частната касационна жалба. В случая не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то не е мотивирано с основанията за наличността му, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №128 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д.№4637/2012 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2012 г. по т.д.№2659/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, 15 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: