О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София,04.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№348 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №4106 от 09.12.2016 г. по ч.гр.д.№5892/2016 г. на САС. С определението в обжалваната му част е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 15.09.2016 г. по т.д.№2122/2016 г. на СГС в частта, с която се иска да бъде постановено, че вече внесената парична гаранция в размер на 25 000 лв., „следва да бъде употребена за нуждите на настоящето обезпечение, като такава, неподлежаща на връщане по реда на чл.403, ал.2 от ГПК”, респективно да бъде постановено, че не следва да внася нова гаранция за издаване на обезпечителна заповед по допуснато обезпечение на предявения главен иск.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, предвид обстоятелството, че съставът на апелативния съд недопустимо е подменил предмета на спора, като е приел, че се обжалват мотивите на първоинстанционния акт – от съдържанието на частната въззивна жалба и от семантичния й прочит е безспорно ясно, че предмет на обжалване не са мотивите на първоинстанционния съд, а самия диспозитив на определението, досежно повторното внасяне на гаранционната сума. Предвид изложеното се иска отмяна на определението в обжалваната част като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предвид отправено в частната въззивна жалба искане – да бъде постановено, че вече внесената парична гаранция в размер на 25 000 лв., „следва да бъде употребена за нуждите на настоящето обезпечение, като такава, неподлежаща на връщане по реда на чл.403, ал.2 от ГПК”, жалбоподателят [фирма] – молител в обезпечителното производство не обжалва първоинстанционното определение в частта, с която е допуснато обезпечение под условие – при внасяне на гаранция в размер на 25 000 лв., а само по отношение на приетото в мотивите правно съждение, че „внесената гаранция по предходно обезпечение подлежи на връщане по реда на чл.403, ал.2 от ГПК и до реализиране на процедурата не може да служи като гаранция на настоящето обезпечение”. В този смисъл и тъй като дали ще бъде издадена обезпечителна заповед по допуснатото обезпечение, е извън предмета на спора, с който е сезиран апелативният съд, а евентуалният отказ на първоинстанционния съд да издаде обезпечителна заповед, подлежи на инстанционен контрол, но такъв е недопустим преди произнасянето по молба за издаване на обезпечителна заповед, въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на частната жалба в тази й част.
Определението е правилно.
С частната въззивна жалба на молителя [фирма], не се обжалва допускането на обезпечението под условие /извод следващ и от буквалния и от смисловия прочит на жалбата/, а мотивите на първоинстанционния съд, в които е изразено становище, че „внесената гаранция по предходно обезпечение подлежи на връщане по реда на чл.403, ал.2 от ГПК и до реализиране на процедурата не може да служи като гаранция на настоящето обезпечение”. В този смисъл изцяло следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че въззивната частна жалба е недопустима, като едва при постановен отказ за издаване на обезпечителна заповед, основан на посоченото, изразено от първоинстанционния съд становище, ще е допустима проверката на правилността на последното, при обжалване на отказа по реда на инстанционния контрол.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3843 от 16.11.2016 г. по ч.гр.д.№5102/2016 г. на САС в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 15.09.2016 г. по т.д.№2122/2016 г. на СГС в частта, с която се иска да бъде постановено, че вече внесената парична гаранция в размер на 25 000 лв., „следва да бъде употребена за нуждите на настоящето обезпечение, като такава, неподлежаща на връщане по реда на чл.403, ал.2 от ГПК”, респективно да бъде постановено, че не следва да внася нова гаранция за издаване на обезпечителна заповед по допуснато обезпечение на предявения главен иск.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.