3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 255
София,05.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 1030/2010 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1561 от 07.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1331/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.09.2010 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната искова молба с вх.№ 2263/18.09.2010 г., подадена от същото дружество срещу [община] за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че между тях продължава да съществува правоотношение по договор за обществен превоз на пътници от 01.02.2008 г., тъй като същият не е развален с едностранно отправеното от ответника предизвестие от 20.07.2010 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалните правила, а допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимостта на иска за установяване съществуването на договорни правоотношения. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е приложено решение № 539 от 08.06.2008 г. по гр.д.№ 763/2005 г. на Пловдивския апелативен съд с отметка, че същото е влязло в сила. С цитираното решение апелативният съд, за да обоснове извода си за недопустимост на първоинстанционното решение, постановено по иск за признаване по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) нищожността на договор, по който ищецът не е страна, е застъпил становището, че правният му интерес би бил защитен не чрез предявения, а чрез положителния установителен иск, че сключеният договор, предхождащ процесния, не е бил прекратен с изпратеното от ответната община едностранно предизвестие за прекратяването му.
Ответната страна [община] не е заявила становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от [фирма] срещу [община] искова молба за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че правоотношението между тях, възникнало въз основа на договор за обществен превоз на пътници от 01.02.2008 г. продължава да съществува и след отправеното от Общината предизвестие за развалянето му, въззивният съд приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим. Недопустимостта на претенцията е обоснована, от една страна, с липсата на правен интерес за ищеца да предяви установителен иск, като в тази връзка е посочено, че правата на ищеца могат да бъдат защитени с осъдителен иск за пряко изпълнение или с иск за обезщетение за неизпълнение. От друга страна, недопустимостта на производството е мотивирана и с недопустимото установяване по съдебен ред на факта на пораждане или непораждане на правни последици от упражненото от кредитора преобразуващо право по чл. 87, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос е обуславящ изхода на делото, но по отношение на него не е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По въпроса за допустимостта на иска за установяване съществуването на облигационно правоотношение обаче е налице последователна практика на ВКС, в т. ч. и имаща задължителен характер – Решение № 183 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2008 г., III г. о.; Определение № 63 от 10.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 12/2009 г., IV г. о.; Определение № 32 от 12.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 731/2011 г., II т. о., ТК и др., според която липсва правен интерес от установителен иск,
когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или констативен иск в случая иск за реално изпълнение или с иск за обезщетение за неизпълнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1561 от 07.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1331/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: