О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 255
гр. София, 07.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1481 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №57 от 08.03.2017 г. по в.гр.д.№36/2017 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №395 от 04.10.2016 г. по т.д.№228/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на С. Е. Т. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./: сумата над 9 350 лв. до присъдения размер от 37 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 25.06.2014 г., ведно със законната лихва от 25.06.2014 г. до окончателното изплащане, сумата над 600 лв. до присъдения размер от 1 200 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане и сумата над 9 лв. до присъдения размер от 18 лв., ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 25.06.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е решаващият съд при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази и посочи конкретни установени по делото, релевантни за всеки случай, обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, личността на пострадалия и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. 2. Обвързан ли е съдът при определяне размера на неимуществените вреди, от посочения в исковата молба размер, ако не са изложени твърдения, че искът се предявява след извършено от самия ищец приспадане на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД или следва да се определи действителният размер на претърпените вреди, съобразно правилата на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД и едва след това да се съобрази съпричиняването с предявената претенция.
Спрямо първия от въпросите се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втория – решаването му в противоречие с разрешението, дадено в решение №7 от 01.02.2016 г. по в.гр.д.№666/2015 г. на АС Пловдив, евентуално, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация С. Е. Т. заявява становище за неоснователност на жалбата.
Г. А. А. – трето лице помагач на страната на ЗК [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба срещу решението в частта му, с която е потвърдено решението на ОС Пловдив в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на С. Е. Т. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата над 600 лв. до присъдения размер от 1 200 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане и сумата над 9 лв. до присъдения размер от 18 лв., ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 25.06.2014 г., е процесуално недопустима – с оглед размера на цената на исковете /2 400 лв. и 36 лв./, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението в посочената част не подлежи на касационен контрол.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД и вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Посочил е, че по отношение преценката за размера на обезщетението – при прието съпричиняване от съда, следва да се вземе предвид действителния размер на дължимото обезщетение, което следва да съответства на вредите, причинени на пострадалия, защото само по този начин увреденото лице би получило справедливо обезщетение за претърпяните от него вреди. В този смисъл е възприел становище, че правораздавателният орган може да прецени и реши за справедливо обезщетение на неимуществените вреди сума, по-висока от заявената с исковата молба, но с диспозитива на съдебния акт не може да се излезе извън размера, заявен от ищеца, т.е. следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението – определеният по справедливост цялостен размер на обезщетение в мотивите на съдебния акт, който не е присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което, ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице неправилност на последното /в тази насока Решение №166 от 13.01.2012 г. по т.д. №43/2011 г., год. на ВКС ТК, Първо отделение/.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановените от касатора въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания.
Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, като касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия от въпросите.
На следващо място при произнасянето си, въззивният съд се е съобразил изцяло и с възприетото в Решение №166 от 13.01.2012 г. по т.д. №43/2011 г., год. на ВКС ТК, Първо отделение разрешение, представляващо задължителна съдебна практика, споделяна изцяло от настоящия състав, наличието на която изключва приложение на поддържаните от касатора селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което касационно обжалване не може да се допусне и по втория от поставените в изложението въпроси.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №57 от 08.03.2017 г. по в.гр.д.№36/2017 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №395 от 04.10.2016 г. по т.д.№228/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на С. Е. Т. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./: сумата над 9 350 лв. до присъдения общ размер от 37 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 25.06.2014 г., ведно със законната лихва от 25.06.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗК [фирма] срещу решение №57 от 08.03.2017 г. по в.гр.д.№36/2017 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №395 от 04.10.2016 г. по т.д.№228/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на С. Е. Т. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата над 600 лв. до присъдения размер от 1 200 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане и сумата над 9 лв. до присъдения размер от 18 лв., ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 25.06.2014 г.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.