1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
София, 07.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1481 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20123/15.11.2018 г. на Е. М. и И. М., подадена чрез адв. Т. Б., против определение № 3349/31.10.2018 г. по гр.д. № 291/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която частната им жалба с вх. № 15494/ 04.09.2018 г. е върната и е прекратено производството по същата.
В частната жалба се съдържа искане за отмяна на атакуваното определение. Жалбоподателите считат, че законът не предвижда възможност за администриращия съд да върне частна жалба против негово определение, а това е прерогатив на съда, който е компетентен да се произнесе по жалбата. Поддържа се и че върната частна жалба е основателна и единственият способ за защита срещу недопустимото произнасяне на САС е обжалваното с нея определение.
Ответникът по частната жалба „Мидболкан Инфраструкчурал Проджектс“ ООД е подал писмен отговор на частната жалба чрез процесуален представител адв. Д. И., в който се оспорва основателността ?.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С определение № 3349/31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 291/2017 г. в обжалваната част, администриращия я Софийски апелативен съд е върнал като процесуално недопустима частна касационна жалба с вх. № 15494/04.09.2018 г., подадена против определение от 19.06.2018 г. по същото дело, с което е отменено разпореждането му от 03.10.2017 г. по делото за прилагане на разпоредбата на чл. 41 ГПК. Мотивирано е, че обжалваното определение не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като представлява съдебно постановление по движението на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Поради това е прието, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Предмет на обжалване с частна касационна жалба с вх. № 15494/04.09.2018 г. е определение, с което по реда на чл. 253 ГПК е отменено разпореждане от 03.10.2017 г. за прилагане на чл. 41 ГПК. Правилно САС е отбелязал, че това е съдебен акт по движението на делото, който не подлежи на самостоятелно обжалване, а порочността му ще се разглежда при инстанционната проверка на крайния съдебен акт, в това число и оплакванията за недопустимост. Несъстоятелни са и доводите за липса на компетентност на администриращия жалбата съд да извърши преценка за нейната допустимост. Компетентността на съда, постановил обжалваното определение следва по аргумент на по-силното основание от правомощието му да върне нередовна частна жалба. Когото частната жалба е с недопустим предмет или е подадена от страна без право на обжалване проверката, която извършва съдът, е в по-малък обем от тази, която извършва за редовност на жалбата. Ето защо липсва основание да се отрече компетентността му сам да върне подадена срещу неподлежащ на обжалване и затова недопустима частна жалба. В този смисъл е установената практика на ВКС – определение № 508/28.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4888/2017 г. по описа на ВКС, III г.о., определение №413/20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3068/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение №68 от 27.01.2015г. по ч.т.д.№176/2015г. по описа на ВКС, ТК, Іт.о., определение №152 от 30.03.2016г. по ч.гр.д.№848/2016г. по описа на ВКС, ІVг.о., определение №153 от 30.03.2016г. по ч.гр.д.№849/2016г. по описа на ВКС, ІVг.о., определение №426 от 11.12.2013г. по ч.гр.д.№5065/2013г. по описа на ВКС, ІІг.о., определение №453 от 02.07.2012г. по ч.гр.д.№374/2012г. по описа на ВКС, ІІІг.о., определение по ч.гр.д.№374/2010г. по описан на ВКС, ІVг.о., която се споделя от настоящия касационен състав като също намира, че първоначалната проверка за допустимост е в компетентността на администриращия съд и при констатация, че актът не подлежи на обжалване, контролът е инстанционният. В този смисъл доводите на жалбоподателите, че апелативният съд, чрез когото е подадена частната касационна жалба, не разполага с компетентност да извърши такава преценка, са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3349 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 291/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба № 15494от 04.09.2018 г. на Е. М. и И. М. и е прекратено производството по същата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: