О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 08.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Мариана Костова ч. т. д. № 936 по описа за 2015 г.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. С. М. срещу определение № 3404 от 05.12.2014 г. по ч. гр. д. №3060/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
По съображения, подробно изложени в жалбата, частният касатор [фирма] иска отмяна на определението като неправилно и при разрешаване на настоящия спор за подведомственост, връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаване на спора по същество.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], представлявано от адв. Г. Г. заявява становище да не се допуска до касационно обжалване определението, поради липса на валидни касационни основания. Алтернативно, искането е същата да се остави без уважение и да се потвърди въззивното определение като правилно и законосъобразно. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение, постановено на 09.09.2014 г. по гр. д. № 11642/2014 г. на РС Пловдив, V гр. състав, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища.
Съгласно т.9 на ТР № 1/9.12.2013 на ОСГТК на ВКС, определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост на спора – чл.15, ал. 2 ГПК, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е приел, че с клаузата на чл.11 от сключения между страните договор на 1.09.2012г. за производство и доставка на един бр. пътнически асансьор страните са уговорили споровете по изпълнението на договора да бъде разрешен в арбитражен съд, без да е уговорена конкретна арбитражна институция. Поради неяснота на клаузата относно индивидуализацията на арбитража, съдът е извършил тълкуване и е приел, че е постигнато съгласие спорът да бъда разрешен от арбитраж ad xoc. Доколкото липсват конкретни уговорки относно начина на учредяване на арбитража, следва да се приложат разпоредбите на чл.11 и чл.12 ЗМТА.
По основанията за допускане на определението на окръжния съд до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Частният касатор формулира следните процесуалноправни и материално правни въпроси:
1.Подведомствен ли е на гражданските съдилища повдигнат пред тях спор, в случаите когато арбитражната институция не е конкретно посочена, няма възможност арбитражния орган да се индивидуализира, арбитражния орган е неопределяем, нито е посочен конкретен арбитър за арбитраж ad xoc.
2.Нищожна ли е арбитражна клауза, в която не е определена арбитражната институция, не е индивидуализиран арбитражния орган, не може да бъде определен и когато в арбитражната клауза не е посочен конкретен арбитър.
3. Превръща ли се в арбитражна клауза арбитраж ad xoc, арбитражната клауза в договора, в която не е определена арбитражната институция, не е индивидуализиран арбитражния орган, той не може да бъде определен и не е посочен конкретен арбитър.
По поставените правни въпроси касаторът поддържа противоречие с определение №281 по ч.т.дело № 215/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о., с решение №18 по т.дело №427/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Чл.11 на договора от 1.09.2012г. гласи: „ Страните по настоящия договор ще решават споровете, възникнали относно изпълнението му, по споразумение, а когато това се окаже невъзможно – в Арбитражен съд”.
От формулираните от касатора въпроси третия обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съобразно изложените от съда мотиви за подведомственост на спора на арбитраж. Определение № 281 по ч.т.д. № 215/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о и решение №18 постановено по т.дело № 427/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК не обосновават допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, след като съдебните актове са постановени при други факти. С определението съставът на ВКС се е произнесъл, че е нищожна арбитражна клауза, в която постигнатото от страните съгласие за разглеждане на спора от арбитражната институция, не е конкретно посочена или не може да бъде определена, като в този случай клаузата не се превръща в арбитражно споразумение ad xoc. С решението си по чл. 47 ЗМТА, ВКС, ТК съставът на ВКС е приел, че арбитражната клауза съответства на изискването на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА като възлагането на конкретния спор на АС при Б., вместо посочения в арбитражната клауза арбитражен съд, е осъществено при спазване на изискването на чл.7, ал.3 от ЗМТА. В този смисъл не може да се на прави извод, че под „конкретно посочен арбитраж” съдът е имал предвид арбитраж ad xoc, с предварително посочени арбитри, като условие за действителност на арбитражната клауза.
Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж – постоянна институция или арбитраж ad xoc за конкретния спор. В случаите, в които страните по арбитражното споразумение не са уговорили процедурата за образуване на арбитражния съд, се прилагат разпоредбите на чл.11 и чл.12 от ЗМТА, които се отнася както за институционния арбитраж, така и за арбитража ad xoc.
В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №3404 от 5.12.2014г., постановено по ч.гр.дело № 3060/2014г. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: