О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 72 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Враца, постановено на 07.11.2008г. по гр.д. №662/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “А”ЕАД изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в поддържания от касатора смисъл. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.78,ал.8 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 07.11.2008г. по гр.д. №662/2008г. Окръжен съд-Враца,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която Е. Г. П. е осъдена да предаде на “А”ЕАД владението на апартамент №18/72/ в бл.83,вх. Г,ет.6 в гр. К.,ж.к.2А.
Прието е,че апартаментът е собственост на дружеството,което е установено от съставения на 20.12.2007г. констативен нотариален акт №172 и не е установено Е. П. да държи имота на правно основание. Прието е,че представената по делото заповед №38/10.03.1994г., с която Е. П. е била настанена в имота като наемател не удостоверява наличие на правно основание за държане,тъй като същата вече не е работник на дружеството,в чието ведомствено жилище е настанена и с предизвестие от 29.08.2007г. дружеството е заявило,че прекратява наемното правоотношение. Представените по делото доказателства за здравословното състояние на И. Т. ,дъщеря на Е. П. ,са приети за неотносими.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по въпроса за доказателствената сила на констативен нотариален акт,оспорен от ответната страна,както и че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Не се сочат обаче решения нито на ВКС,нито на други съдилища,които да обусловят извод за наличие на подобно противоречие. Още повече,че в практиката на ВКС се приема,че констативният нотариален акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл.143 ГПК/отм./ доказателствена сила,в какъвто смисъл въпросът е решен и от въззивния съд в обжалваното решение. Следва да се отбележи също така,че тази преценка се обуславя и от вида на направеното оспорване на нотариалния акт. В случая е оспорена само идентичността на описания в нотариалния акт имот с процесния и в изложението не се сочи в какъв смисъл изводът на въззивния съд за идентичността на имотите противоречи на практиката на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали държането и ползуването на същото жилище от наемателя без противопоставянето на наемодателя е достатъчно основание ,за да се приеме,че държането е на законово основание. Не се сочи обаче дали по този въпрос е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, респ. че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Освен това следва да се отбележи,че подобен въпрос съдът не е обсъждал в решението си доколкото е прието,че съществуващото между страните наемно правоотношение е прекратено с изрично изявление от страна на дружеството-наемодател и в този смисъл така формулирания от касатора въпрос не може да се приеме за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд е разрешил спора в противоречие с решение №603/03.07.2007г. на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д. №638/2006г.,с което е отхвърлен предявеният от “А”ЕАД срещу И. Т. ,дъщеря на Е. П. ,иск за предаване владението на апартамент №44/8 в гр. Козлодуй”,ж.к. 3,бл.13,вх. В,като е прието,че съществуващото между страните наемно правоотношение не е прекратено,доколкото не е установено неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя. Това решение обаче не засяга поставените в изложението съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,а поставя на разглеждане съвършено различен казус,който и с оглед различната фактическа обстановка е решен от ВКС в посочения в решението смисъл. Различното разрешаване на спорове,заявени на едно и също правно основание,основано на различна фактическа обстановка обаче не сочи на наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и не обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл по поставените в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Окръжен съд-Враца въззивно решение.
На ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 928.80лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,което се дължи на юридическото лице с оглед разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК и на разпоредбата на чл.81 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.11.2008г. по гр.д. №662/2008г. по описа на Окръжен съд-Враца по подадената от Е. Г. П. касационна жалба вх. № 1941/08.12.2008г.
ОСЪЖДА Е. Г. П. на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78 ГПК да заплати на “А”ЕАД сумата 928.80лв. /деветстотин двадесет и осем лева и 80ст./,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.
Председател:
Членове: