Определение №255 от по търг. дело №3644/3644 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
        № 255    
 
                                                   гр.София, 03.04. 2009 г.                                               
 
                                                В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
 
                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА       
                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
                
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4306 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. срещу решение № 171 от 21.07.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 230 от 2008 г., с което е отменено решение № 194 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 326 от 2008 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Р. И. С. срещу О. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото му на собственост на основание давностно владение върху лозе с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. Т., местността „Юкя”, представляващо имот № 73626.153.692.
 
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, и т.3 от ГПК. Според касатора, същественият материалноправен въпрос, по който се произнесъл въззивния съд, е тече ли след 21.11.1997 г. придобивна давност за закупени с предварителни договори земеделски земи. По този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, по-конкретно с решение № 204 от 2005 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, произнасянето на ВКС по този въпрос било наложително за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът О. Т. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В конкретния случай, посоченият от касатора въпрос /тече ли след 21.11.1997 г. придобивна давност за процесната земеделска земя, владението върху която е установено на основание предварителен договор/ е съществен за дело, тъй като предявеният по това дело установителен иск за собственост е отхвърлен поради това, че ищецът не е станал собсвеник на процесната земя по давност. В решението си въззивният съд е приел, че в случая е приложима не разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /според която давност върху земи, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ започва да тече от влизане в сила на тази разпоредба, тоест от 22.11.1997 г./, а разпоредбите на чл.86 от ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС. Според съда, тъй като процесната земя се намирала извън регулационните граници на населеното място, съгласно П. устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1962 г. тя била причислена към Д. поземлен фонд и поради това с оглед забраната на чл.86 от ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС не е можела да бъде придобита по давност от ищеца.
Този въпрос е решен в противоречие както с разпоредбите на ЗТПС, ППЗТПС, П. устави на ТКЗС от 1958 г. и от 1968 г. и чл.4 от ПМС № 216 от 08.11.1961 г., така и с трайната практика на ВКС, според които намиращите се извън регулация земеделски земи се считат включени в ТКЗС, а не в ДПФ, поради което след 22.11.1997 г. за тези земи тече придобивна давност. В този смисъл са т.4 от ППВС № 8 от 06.03.1980 г., решения № 1* от 25.10.1984 г., № 167 от 15.03.1985 г., № 2* от 05.12.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. всички на ВКС, Четвърто г.о. и др.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Т. окръжен съд.
 
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 21.07.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 230 от 2008 г.
 
ЗАДЪЛЖАВА касатора Р. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.
 
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната.
 
НАСРОЧВА делото за ……………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.

Scroll to Top