О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 24.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 64 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4191/27. Х.2008 г. на А. за държавни вземания /по-нататък АДВ/, подадена чрез процесуалния й представител младши експерт-юрист, против въззивното решение на К. окръжен съд, ГК, от 16.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 175/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на К. РС от 21. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 1323/07 г. С последното по отношение на А. -настоящ касатор е било признато за установено по иска на Б. Д. К. от с. Ж., община К. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, че той не дължи две суми /в размер на 100 лв. и в р-р на 3 930 лв./, които са били обект на принудително изпълнение по изп. дело № 274/06 г. по описа на ДСИ при К. РС като лихви към други две негови главни задължения. Това решение е било постановено и при участието на третото лице-помагач на страната на АДВ – държавен фонд „З” със седалище в София.
Оплакванията на АДВ са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение на К. ОС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателният установителен иск на Б. Д. К. от с. Ж., К. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, воден срещу А. , да се отхвърли, вкл. ведно с присъждане в полза на последната на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В нарочното си изложение си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът АДВ обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но едновременно с това релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото, а именно: дали е достатъчна само волята на длъжника да погаси първо главниците на задължението си, без за това да е налице изричното съгласие на неговия кредитор. В тази връзка, цитирайки четири решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както и едно решение на Бургаския ОС: № 2/1.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 473/01 г., АДВ инвокира доводи, че неправилно въззивният съд не бил приложил нормата на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът по касация Б. Д. К. от с. Ж., К. , така както и ответното трето лице-помагач на страната на АДВ – ДФ „З”, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на А. за държавни вземания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред К. ОС, касационната жалба на АДВ не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице приложно поле на касационното обжалване. Съображенията на настоящия състав за такава констатация са следните:
Същественият материалноправен въпрос във всички случаи е този, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и затова той по необходимост е неотделим от предмет на спора по конкретното дело, така както последният е бил очертан посредством излагането на фактите в обстоятелствената част на исковата молба и формулираният в нея петитум. Ноторно е, че погасителен ефект по отношение на едно парично задължение има както извършеното по него плащане, но така също и простото изтичане на съответния давностен срок – общ или специален. Ето защо с определящо значение за разкриване на въпроса, по който въззивната инстанция в действителност се е произнесла в конкретния случай, е твърдението на ищеца К. за образуване на изп. пр-во срещу него близо 5 години след издаването на двата изпълнителни листа в полза на ДФ „З”, а оттам, че междувременно, с изтичането на специалната /3-годишна/ погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, са се погасили вземанията на АДВ за лихви върху главниците по тези два изп. листа за периода, прехождащ датата 26 юни 2003 г. /три години преди датата на образуване на изп. пр-во/, т.е. далеч преди длъжникът въобще да е предприел каквото и да е плащане на суми в хода на изпълнителния процес. Следователно същественият материалноправен въпрос, по който К. ОС в действителност се е произнесъл с обжалваното от АДВ въззивно решение, е този, изтекъл ли е бил в конкретната хипотеза давностният срок, визиран в текста на чл. 111, б. „в” ЗЗД, по отношение част от лихвите, начислени върху двете главници от 430 лв. и от 11 900 лв., а не дали е приложима последователността на погасяването при главни и акцесорни задължения по чл. 76, ал. 2 ЗЗД чрез плащане, предпоставяща имплицитно, че нито едно от тях не е междувременно погасено по давност. В изтъкнатия смисъл същественият материалноправен въпрос, по който К. ОС се е произнесъл с обжалваното свое въззивно решение, няма връзка с цитираната в изложението на касатора съдебна практика, нито е релевантен едновременно както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото въобще. След като не се констатира наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице и приложно поле на касационното обжалване на същото това решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд, ГК, от 16.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 175/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2