3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 01.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 202 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 4782 от 25.11.2013 г. по ч.гр.д. № 993/2013 г. на Благоевградски окръжен съд е потвърдено определение от 17.10.2013 г. по гр.д. № 334/2013 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлена молба на [фирма], [населено място] за конституирането му като главно встъпило лице при условията на чл. 225, ал. 1 ГПК.
Срещу определението на Благоевградски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 3617 от 10.12.2013 година, подадена от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като процесуалноправните въпроси необходимо и достатъчно условие за главно встъпване ли е идентичността на субективното право, предмет на иска с претендираното от третото лице право и могат ли клаузите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъдат изменени в хода на съдебното производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата.
Ответникът по частната касационна жалба ТПК „У.”, [населено място], [община] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. В. Г. от [населено място], [община] не взема становище.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по отношение на претендиращия главно встъпване.
Гражданско дело № 334/2013 година на Разложки районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. В. Г. от [населено място] против ТПК „У.”, [населено място], [община] за обявяване на окончателен предварителен договор от 05.04.2005 г., с който ответникът се е задължил да му прехвърли правото на собственост върху УПИ – парцел VІІ, квартал 14 по плана на [населено място]. С молба от 19.04.2013 г., преди провеждане на първото по делото заседание, ищецът е поискал поправка на исковата молба – да се обяви за окончателен предварителния договор по отношение на 800/ 1230 ид. части от имота. С молба от 27.06.2013 г., [фирма], [населено място] е заявило искане за главно встъпване, претендирайки, че е собственик на 430/1230 ид. части от имота, предмет на предварителния договор. С определение от 17.10.2013 г. съдът е отхвърлил молбата за конституиране на [фирма], [населено място] като главно встъпило лице.
Определението е потвърдено с определение № 4782 от 25.11.2013 г. по ч.гр.д. № 993/2013 г. на Благоевградски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че претендиращият да встъпи главно не заявява самостоятелни права върху спорния предмет, а такива върху идеални части от имота, които не се обхващат от исковата претенция, поради което встъпването му като страна е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградски окръжен съд.
Въпросът необходимо и достатъчно условие за главно встъпване ли е идентичността на субективното право, предмет на иска с претендираното от третото лице право е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, израз на която са и приложените към частната касационна жалба определение № 174 от 08.04.2009 г. по ч. гр.д. № 190/2009 г., ІІІ г.о. ВКС и определение № 23 от 19.01.2011 г. по ч. гр.д. № 505/2010 г. на І г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, съгласно които искането за главно встъпване по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е процесуално допустимо, когато третото лице претендира самостоятелни права на собственост върху имота, предмет на предварителния договор. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че искането за главно встъпване следва да бъде оставено без уважение, тъй като третото лице не заявява самостоятелни права върху спорния имот, предмет на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД – заявената от третото лице претенция върху 430/1230 ид. части от имота не съвпада с претенцията на ищеца за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху 800/ 1230 ид. части от същия имот.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса могат ли клаузите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъдат изменени в хода на съдебното производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД, който въпрос не е обуславящ изхода на делото. Предявеният иск е за обявяване на окончателен на предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, а за каква част от обещания имот предварителния договор ще бъде обявен за окончателен е въпрос по съществото на делото в зависимост от правото на собственост на обещателя – в този смисъл и приложеното към частната касационна жалба решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г. ІІІ г.о. ВКС. Съгласно установената съдебна практика ( решение № 773 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 600 /2009 г. ІV го.о. ВКС; решение № 777 от 05.01.2011 г. по гр. дело № 1050/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК), по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителният договор може да бъде обявен за окончателен във всяка част, в която обвързва валидно страните; приемателят по предварителния договор е титуляр на потестативното право да иска обявяването му за окончателен и от него зависи дали да упражни правото си и за каква част от обещания имот.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 4782 от 25.11.2013 г. по ч.гр.д. № 993/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: