О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 10.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Л. Богданова
гражданско дело № 30 от 2011 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Г. и М. Лумбрерас Р., чрез адв. Л. Д. срещу определение № 187 от 13.10.2010 г. по гр. д. № 689/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. с което е върната поради недопустимост касационната им жалба, предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по жалбата К. К. Г. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
М. Г. и М. Р. са обжалвали въззивно решение № 8 от 3.02.2010 г. по гр.д. № 513/2009 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 404 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 2790/2007 г. на Сливенския районен съд в частта му, с която са осъдени да заплатят на основание чл.93, ал.2 ЗЗД на К. Г. сумата 1900 лв., представляваща двойния размер на дадения задатък, по предварителен договор от 21.06.2002 г., сключен между М. Г. и К. Г..
Съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу решението на въззвния съд в обжалваната част е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно сочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 1 000 лв., като при субективно съединение на исковете меродавна за касационно обжалване на въззивното решение е цената на всеки иск. В случая се касае до заявени при условията на субективно съединяване искове срещу две лица, като се претендира и те са осъдени да заплатят общо 1900 лв. / или, при липса на указание за друго, всяко от тях по 950 лв./. Обжалваемият интерес по исковете срещу всеки от ответниците – жалбоподатели е под 1000 лв. Производството по тези искове е приключило с постановяване на въззивното решение от Сливенския окръжен съд. Подадената срещу решението на въззивния съд касационна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е върната.
Поддържаното от частните жалбоподатели становище, че са солидарно задължени съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 СК /отм./ за връщане за сумата 1900 лв. е неоснователно. В цитираната разпоредба е посочено, че за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Видно от диспозитива на решението жалбоподателите не са осъдени солидарно, а приложението на чл.25, ал.2 СК /отм./ е неотносимо към случая, тъй като не се касае до имущество /вземане/ за задоволяване нуждите на семейството, което обуславя солидарност както на вземането, така и на задължението.
По изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 187 от 13.10.2010 г. по гр. д. № 689/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната подадената от М. В. Г. и М. Лумбрерас Р. касационно жалба поради недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4