1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
[населено място], 11.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1629 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Г. К. Л. и И. Б. Л., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. срещу определение № 43 от 17.01.2013г. по в. ч. гр. дело № 57/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, въззивен състав, с което са оставени без разглеждане частните жалби на Г. К. Л. и И. Б. Л. срещу разпореждане № 1926 от 11.07.2012г. по гр. дело № 2856/2012г. на Районен съд Пазарджик, с което е издадена заповед за изпълнение № 1926 от 11.07.2012г. въз основа на документ № 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист против Б. И. Л. от [населено място].
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че районният съд валидно е обезсилил по своя инициатива издадените от него по-рано заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Аргументира се с обстоятелството, че единствената възможност за обезсилване на заповедта за изпълнение в компетентността на районния съд съществува при незавеждане на установителен иск в законовия срок след възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение. Моли определението да бъде отменено, частната жалба да бъде уважена и претендира присъждане на направените разноски пред окръжния съд и в настоящото производство.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената „касационна жалба“ има характер на частна жалба и като такава е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частните жалби на Г. К. Л. и И. Б. Л., въззивният съд е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като за частните жалбоподатели липсва правен интерес да обжалват разпореждането на районния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение. Липсата на правен интерес е аргументирана с обстоятелството, че районният съд с разпореждане от 28.11.2012г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист поради това, че длъжникът Б. И. Л. е починал на 15.07.2011г. – една година преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Определението на Окръжен съд Пазарджик е правилно. Законосъобразно въззивният съд е приел, че районният съд валидно е обезсилил издадените от него заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК дава възможност на съда, издал заповед за изпълнение, да я обезсили при подадено в срок възражение от длъжника и непредставяне от заявителя на доказателства за предявен иск в посочения срок. По аргумент на по-силното основание първоинстанционният съд, след като констатира, че е налице първоначална липса на процесуална правоспособност за длъжника, по отношение на който е издал заповед за изпълнение, може да обезсили тази заповед и да прекрати производството поради недопустимост.
Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености. Основен принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е необходимо да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съд. Само правоспособно лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Липсата на процесуална правоспособност преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение. Поради това районният съд е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
При обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за наследниците на длъжника не е налице правен интерес да обжалват разпореждането, с което преди това е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Образуваното изпълнително производство не обуславя правен интерес от обжалване на разпореждането по чл. 418, ал. 1 ГПК, тъй като обезсиленият изпълнителен лист е основание за прекратяване на изпълнението съгласно чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, както правилно е приел и въззивният съд.
Въз основа на изложените съображения определението на Окръжен съд Пазарджик следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 17.01.2013г. по в. ч. гр. дело № 57/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: