О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 14.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2766/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Ц. като пълномощник на С. И. Т., против решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 10.02.2014 г. по в.гр.д. № 270/2013 г. С него е отменено частично решението на Районен съд – Монтана, постановено на 07.08.2013 г. по гр.д. № 159/2013 г. и в отменената част е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че ответниците С. И. Т., Й. Л. Г. и С. Л. Г. , в качеството си на наследници на Й. Г. В., не са собственици на имот № 701.59 по плана на новообразуваните имоти в м.” Б.- К. дол” в землището на [населено място], общ. М.. Със същото въззивно решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта по предявения от [фирма] против [община] отрицателен установителен иск за същия имот, и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба са изложени оплаквания за нищожност на въззивното решение, за недопустимост на същото като постановено по недопустим иск, евентуално – за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, касаещи правното действие на решенията на поземлените комисии, с които се възстановява правото на собственост върху земеделските земи в съществуващи стари реални граници, като въззивният съд не се е съобразил с ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта на косвения съдебен контрол на тези решения.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. Л. Г. като процесуален представител на ответника по касация [фирма] се изразява становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като цената на иска за собственост е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. В условията на евентуалност се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По искове за собственост цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната оценка на имота.
В случая предмет на отрицателния установителен иск за собственост е недвижим имот, чиято данъчна оценка е в размер на 3 100.80 лв., видно от представеното на л. 34 от първоинстанционното дело удостоверение за данъчна оценка от 09.04.2012 г., издадено от [община], а пазарната цена на имота, определена от независим оценител, е в размер на 360 лв. Изложеното налага извод, че цената на отрицателния установителен иск за собственост е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, поради което касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба, подадена от адв. Г. Ц. като пълномощник на С. И. Т., против решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 10.02.2014 г. по в.гр.д. № 270/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: