О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 15.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2827 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца„Корпоративна търговска банка“АД/н/ срещу Решение № 182 от 30.07.2018г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 74/2017г. на ОС Ловеч. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.694,ал.3,т.1 ТЗ, предявен против „Петрол“АД и „Н. Петрол“ ЕООД /н/ при участието на синдика на последното дружество за установяване несъществуване на включено в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредиторите на „Н. Петрол“ЕООД/н/, предявени в срока по чл.688,ал.3 ТЗ, регресно вземане на „Петрол“АД към „Н. Петрол“ЕООД/н/ в размер на 2 607 773 лв. главница, възникнало в резултат на извършена публична продан на ипотекиран в полза на „Сибанк“АД недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „Петрол“АД/ за задължения на „Н. Петрол“ЕООД, произтичащи от договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. и анекси и от договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. и анекси по образуваното от взискателя „Сибанк“ АД изпълнително дело № 922/2015г. на ЧСИ М.Ц..
Касаторът се позовава на основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Счита за неправилен извода, че регресното вземане на „Петрол“АД към длъжника „Н. Петрол“ ЕООД съществува, тъй като е настъпила суброгация в резултат на възникнало след изтичане на срока по чл.688,ал.1 ТЗ регресно право. Поддържа, че не са зачетени правните последици от неприемането на вземанията на „Сибанк“АД като ипотекарен кредитор, в чиито права „Петрол“АД твърди че е встъпил в резултат на удовлетворяване при проведеното индивидуалното принудително изпълнение – след продажбата на ипотекиран в полза на „Сибанк“АД имот. Възразява, че действително вземането по чл.155 ЗЗД възниква едва след погасяване на обезпеченото вземане, но в конкретния случай вземанията на банката не са приети в производството по несъстоятелност – „Сибанк“АД е предявило вземанията си към „Н. Петрол“ЕООД в срока по чл.685,ал.1 ТЗ и те са включени в списъка на неприетите вземания към момент, към който постановлението за възлагане на имота не е влязло в сила; „Сибанк“ не е подало възражение по чл.690,ал.1 ТЗ, респ. не е предявен иск по чл.694 ТЗ/ и ипотекарният длъжник не може да получи удовлетворение в рамките на универсалното принудително изпълнение. Възразява, че дори вземането на ипотекарния кредитор да е съществувало, щом не е включено в списъка на приетите вземания, липсва основание за приемане на регресно вземане. Поддържа, че „Сибанк“ няма качеството на кредитор на „Н. Петрол“ЕООД/н/ поради което не са налице предпоставките на чл.155,ал.2 ЗЗД за встъпването на „Петрол“АД в правата на „Сибанк“АД към „Н. Петрол“ЕООД и удовлетворяване на ипотекарния длъжник в производството по несъстоятелност. Искането е за отмяна на решението и уважаването на отрицателния установителен иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Предпоставка ли е за приемане на вземанията, съответно за установяване в производството по чл.694 ТЗ на съществуване на регресно вземане на ипотекарен длъжник по чл.155,ал.2 ЗЗД, приемането на вземането на удовлетворения кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника, чиито задължения са погасени чрез принудително изпълнение върху ипотекираната вещ.
2/ Обвързан ли е съдът в производството по чл.694 ТЗ с предмет регресно вземане по чл.155,ал2 ЗЗД от правните последици от неприемането на вземането на обезпечения кредитор, в чиито права се твърди, че се е суброгирал ипотекарния длъжник, или въпросът относно съществуването на това вземане, обуславящо възникването на регресното вземане, може да бъде решен в това производство, като съдът може да установи самостоятелно дали вземането е съществувало към релевантния за възникването на регресното вземане момент.
По двата въпроса е въведена допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на Решение № 93 от 02.05.2017г. по т.д.№ 5367/2015г. на ГК на ВКС, 4 г.о. и Решение № 53 от 16.07.2015г. по т.д.№ 3170/2013г. на ТК на ВКС, 1 т.о.
Въведена е алтернативно и предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Иска се допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивния акт.
В писмен отговор „Петрол“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Отговор от синдика и от „Н. Петрол“ЕООД/н/ не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е, че по молба на „Сибанк“АД въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2015г. е образувано изпълнително дело № 922/2015г. на ЧСИ М.Ц. за част от главница по договор за револвираща банкова линия № 1080/29.08.2012г. и анекси, към което е присъединен и изпълнителен лист, издаден за част от главница по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. и анекси против солидарно отговорни длъжници между които и „Н. Петрол“ЕООД. Принудителното изпълнение е било насочено върху имот собственост на ипотекарния длъжник „Петрол“АД. Извършена е публична продан на ипотекирания в полза на „Сибанк“АД недвижим имот, собственост на „Петрол“АД и с постановление за възлагане от 11.05.2016г. имотът е възложен на взискателя „Сибанк“АД и неговото вземане е удовлетворено в размер на 7 823 320лв. Постановлението за възлагане е било обжалвано и е влязло в сила на 05.01.2017г.
На 06.07.2016г. е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Н. Петрол“ЕООД. На 05.08.2016г. „Сибанк“АД е предявило вземанията си, произтичащи от договора за банков кредит от 2007г. и от договора за револвираща кредитна линия от 2012г. в общ размер на 10 600 241лв., което не е прието от синдика по съображения, че кредиторът е удовлетворен с възлагането на недвижимия имот с постановлението от 11.05.2016г.
На 04.05.2017г. „Петрол“АД е предявило вземане в размер на 2 607 773лв., посочено като регресно /в размер на припадащата се част на „Н. Петрол“ЕООД като солидарен длъжник по кредитите/, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение върху ипотекирания имот за обезпечаване вземането на банката по двата договора и анекси, с поредност по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, което е включено в списъка на приетите вземания, предявени по реда на чл.688,ал.3 ТЗ. Подаденото от „КТБ“/н/ възражение срещу приемането му е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
Въззивната инстанция е приела, че предмет на отрицателните установителни искове не е вземането на „Сибанк“АД, а регресното право на „Петрол“АД към „Н. Петрол“ЕООД/н/ поради настъпила суброгация в резултат на възникнало регресно право, породено след изтичането на срока по чл.688,ал.1 ТЗ. Обосновала е, че вземането е възникнало на 05.01.2017г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане /чл.496,ал.2 ГП/, тъй като от този момент е реализирана отговорността на ипотекиралия свой имот за обезпечение на чужд дълг. Приела е, че от този момент ипотекарният длъжник се легитимира като кредитор, оттогава по отношение на него текат сроковете предявяване на вземанията и че това е вземане, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност – чл.688,ал.3 ТЗ. Изложени са съображения, че правилото на чл.739,ал.1 ТЗ не е свързано с пропущането на сроковете за предявяване на вземанията по чл.685, респ.688 ТЗ; че неспазването на сроковете за предявяване на вземанията не обуславя погасяването на самите вземания.
Искането за допускане на обжалването по поставените от касатора въпроси е неоснователно. Те не са формулирани като конкретни правни проблеми, разрешени от въззивната инстанция, поради което не притежават съществена характеристика на основанието за осъществяване на факултативния касационен контрол – да са обуславящи изхода на спора. Въпросите имат хипотетичен характер, тъй като изводите на апелативния съд са основани на извода за момента на възникване на регресното вземане – факт, осъществен след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.688,ал.3 ТЗ и предвидените в нея срокове за предявяване на вземанията. При излагане на правните проблеми, които счита, че са разрешени в обжалваното решение касаторът не държи сметка, че изводите на съда са, че предмет на спора не е вземането на „Сибанк“АД, а регресното право на „Петрол“АД към „Н. Петрол“ЕООД/н/ поради настъпила суброгация в резултат на възникнало регресно право, породено след изтичането на срока по чл.688,ал.1 ТЗ. Същевременно касаторът не възразява срещу даденото тълкуване на института на законовата суброгация и момента на възникването по силата на разпоредбата на чл.155,ал.2 ЗЗД на процесното регресно вземане.
Поради отсъствието на ясен и конкретен правен въпрос и необосноваване на общата предпоставка не следва да се обсъжда въведеното допълнително основание – т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК, а и не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираните актове на ВКС, тъй като произнасянето по тях е по различен правен въпрос.
Не е обосновано е приложното поле на специфичното основание за допускане на касационното обжалване – твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивния акт. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е видна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Отсъстват основания въззивно решение да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК.
„Петрол”АД претендира присъждане на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба, но доказателства за извършването им не са представени. Такива доказателства не са цитирани и като приложение към депозирания отговор.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 182 от 30.07.2018г. на АС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: