О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 256
гр. София 18. 05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 936/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. чрез пълномощницине си адв. М.Б. и Ж.К. са обжалвали решението на Софийския градски съд , Гражданска колегия, ІІ-А въззивен състав от 16.07.2012г. по гр.д.№ 6168/2010 г.
Ответникът И. Р. А. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК поради отсъствие на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Ответникът [фирма] също счита, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 31 състав от 10.08.2009г. по гр.д.№ 3642/2006г. в частта по предявения ревандикационен иск от Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. против И. Р. А. за предаване владението на помещения в сграда и вътрешна пристройка на [улица] [населено място] и е решил делото по същество като е отхвърлил ревандикационния иск. Първоинстанционното решение е обезсилено по установителните искове за собственост срещу Столична община и [фирма] и производството по делото в тази част е прекратено.
Като основание за собствеността ищците са се позовали на чл.151 от ЗИН /отм./ за партерния етаж и мазета 3,7 и 8 и ЗВСОНИ за одържавените по ЗОЕГПНС /отм./ мазета 2,5,6 и 9.
Въззивният съд е приел по първото твърдяно реституционно основание – чл.151 ЗИН /отм./ , че предпоставките за възстановяване на собствеността са: имотите да са в патримониума на държавата към момента на отмяна на присъдата и конфискацията, и да няма друга правна или фактическа пречка за това – имуществото да не е погинало и преустроено така, че да е загубило самостоятелност. Въз основа на анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че в случая пречка за възстановяване на собствеността е обстоятелството, че поради проведена отчуждителна процедура по ЗТСУ/отм./ и изграждане на цялостен комплекс – кубински национален ресторант „Х.” , с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.6 от ЗС той е преминал от държавата в собственост на общината като обект с местно обществено значение и за задоволяване на нужди на населението на общината. По отношение на мазета № 2, 5 и 6 , за които ищците твърдят, че собствеността е възстановена на основание ЗВСОНИ, съдът е приел, че са били отчуждени повторно по реда на ЗТСУ/отм./ от други лица, на които са продадени от държавата. Възстановяване на собствеността върху тях може да стане само по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ и др., по който редът е административен и няма данни такава реституция да е проведена. По отношение на мазе № 9 е прието, че е одържавено по ЗОЕГПНС /отм./ и същото попада в приложното поле на ЗВСОНИ. Съдът е изложил и съображения, че тези обекти не съществуват реално към влизане в сила на ЗВСОНИ – поради преработване са загубили своята самостоятелност и не са годен обект на правото на собственост.
При тези изводи на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос за предпоставките за възстановяване на собствеността на конфискуваните имоти по реда на чл.151 ЗИН/отм./ и дали то е възможно ако имотите са общинска собственост към датата на отмяна на конфискацията е от значение за делото. Същевременно по този въпрос съществува противоречие между обжалваното решение и незадължителна практика на ВКС – решение № 740 от 16.10.2009г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 2227/2008г., постановено по отменения ГПК от 1952г. ,което е достатъчно за да обоснове необходимостта от допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на Столична община и [фирма] касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради липса на поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , Гражданска колегия, ІІ-А въззивен състав от 16.07.2012г. по гр.д.№ 6168/2010 г. в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. срещу И. Р. А..
Указва на касаторите Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 920 лв. по сметка на ВКС и да представят вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Не допуска касационно обжалване на посоченото въззивно решение по установителните искове за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ , предявени от Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. против Столична община и [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: