О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
С., 18.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2362 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Света Обител „У. Б.” – Бачковски манастир, [населено място], област П. чрез Архимандрит С. и процесуалните представители адвокат Х. П. и адвокат Х. Х. против решение № 54 от 9.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3143 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 101 от 13.03.2014 г. по гр.д. № 2300/2012 г. на Районен съд-Асеновград и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба между [фирма], [населено място] и С. Света Обител „У. Б.” – Бачковски манастир, [населено място] по отношение на имот № 02974.012.20, находящ се в [населено място], [община], област П., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-67/8.11.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на целия поземлен имот по кадастрална карта от 22 738 кв.м., с трайно предназначение – земеделска територия, с начин на трайно ползване – друга селскостопанска територия при неполивни условия, при посочени в решението съседи, при права в съсобствеността: 22155/22738 ид.ч. за [фирма], [населено място] и 583/22738 ид.ч. за С. Света Обител „У. Б.” – Бачковски манастир, [населено място].
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е констатирал, че ищцовото дружество е основало правата си в съсобствеността на транслативни сделки, извършени на 16.04.2003 г. и 27.02.2008 г., по които придобил 22155/22738 ид.ч., а ответникът е придобил въз основа на давностно владение на 583/22738 ид.ч. от същия имот, като в законово установения срок отговор на исковата молба не е постъпил, а в хода на устните състезания представителят на ответника заявява, че не възразява срещу допускане на делбата и не оспорва квотите, претендирани от ищеца.
Обсъдил е представените писмени доказателства – нотариален акт от 2003 г. за закупени от ищцовото дружество два земеделски имота, съответно от 4320 кв.м. и от 10640 кв.м. и нотариален акт за закупени през 2008 г. 7778/22738 ид.ч. от поземлен имот № 02974.012.20, както и констативен нотариален акт от 2005 г. за придобити от ответника по давност 583/22738 ид.ч. от същия имот. Въз основа на данните за разположението и границите на двата земеделски имота, закупени през 2003 г., съотнесени към разположението и границите на процесния имот № 02974.012.20, обстоятелството, че сбора от площите на придобитите от ищеца имоти – 7778 кв.м. + 10640 кв.м. + 4320 кв.м. дава точно площта на целия процесен имот – 22 738 кв. м. и липсата на спор между страните относно идентичността на имота, от който са придобити посочените части с процесния, съдът е направил извод, че чрез договори за покупко-продажба ищцовото дружество е придобило съответно 4320/22738 идеални части от процесния имот № 02974.012.20, 10640/22738 идеални части от процесния имот № 02974.012.20 през 2003 г. и 7778/22738 ид.ч. от поземлен имот № 02974.012.20 през 2008 г., а междувременно през 2005 г. ответникът е придобил по давност 583/22738 ид.ч. от процесния имот № 02974.012.20, с оглед на което е приел наличие на съсобственост и е допусната съдебна делба.
Наведените от касатора в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване доводи са идентични и са свързани с тезата му, че правилни са изводите на първоинстанционния, а не на въззивния съд, а именно: събраните по делото доказателства не установяват, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба идеални части от делбения имот тъй като през 2003 г. е закупил два земеделски имота, за които не се установява да са част от процесния. Счита, че по въпроса, че за да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делба, ищецът, който твърди, че е налице съсобственост, трябва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за нейното възникване, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по цитираните и приложени четири решения.
С. основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като изводите на въззивния съд изцяло съответстват с тълкуването по практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, доколкото съдът е формирал изводи, че ищецът е закупил целия делбен имот от 22738 ид.ч. чрез договори за покупко-продажба от 2003 и 2008 г., обосновавайки защо приема, че придобитите през 2003 г. два земеделски имота са част от процесния, а съсобствеността е възникнала с придобиването по давност от страна на ответника /и настоящ касатор/ на 583/22738 ид.ч., за които същия се е снабдил с констативен нотариален акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 9.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3143 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: