О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 19.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6026 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Х. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. П., против въззивното решение № 3400 от 10 май 2013 г., постановено по гр.д. № 10723 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 5724 от 7 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 28478 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне исковете на И. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението на И., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период след него, както и искът на И. за осъждане на Д. Г. А. от [населено място] да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Заявено е, че уволнението е извършено поради лична неприязън към касатора от страна на А. – тогавашен управител на ответника, без мотиви и аргументи, не е извършен подбор сред останалите военни пенсионери. Касаторът няма дисциплинарни нарушения или неизпълнение на служебни задължения, не е навършил и необходимата възраст за пълно пенсиониране. При касатора са останали на работа много други военни пенсионери, някои от които надхвърлят седемдесетгодишна възраст. Уволнението е извършено след доказани многобройни публични заплахи и обиди. Сочи се, че циничното и пренебрежително поведение на А. е демонстрирано с неявяването му лично или чрез представител в съдебното производство. Твърди се, че ответникът А. нанесъл на касатора неимуществени вреди – брутален и циничен психически тормоз, заплахи и обиди, довели до увреждане на здравословното му състояние, изразяващо се в реактивна депресия, ускорена пародонтоза, алергични обриви, туморно заболяване на дебелото черво и последваща операция, появили се по време на упражнения тормоз. Не е удовлетворено искането на касатора за назначаване на лекар-експерт, който да установи връзката между заболяването и упражнения психически тормоз от страна на А.. В „допълнение” към касационната жалба се сочи, че съдът изобщо не е извършил подбор при уволнението на И., а съгласно практиката на ВКС правото на работодателя при подбор подлежи на съдебен контрол, а за отговорността на А. за морални щети чрез системен причинен психически и всякакъв тормоз спрямо И. може да се види в две решения на ВКС от 2007 г. Преповтарят се и доводите, изложени в касационната жалба.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя В. К., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Ответникът Д. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. А., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване, за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът възприема извода на първата инстанция за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, тъй като трудовото правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е без значение дали придобитото и упражнено право е по чл. 68 или по чл. 69 КСО. За обоснован е приет изводът на първата инстанция, че не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на А., тъй като не е установено претендираните вреди да са в причинна връзка с поведението на този ответник.
Касационният съд приема, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на частта от решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Д. А..
С исковата молба по твърдението за нанесени неимуществени вреди е искана парична компенсация от 6000 лева. След оставяне на исковата молба без движение, с „пояснение към исковата молба” (л. 21 и 22 от първоинстанционното дело), размерът на обезщетението е определен на 3000 лева, за което е внесена и държавна такса. Изменение на иска не е искано и допускано. Предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за гражданските дела. В процесния случай безспорно предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е с цена под посочения праг за допустимост на касационното обжалване, поради което касационната жалба по отношение на този иск следва да се остави без разглеждане.
Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по останалите искове е неоснователно, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Касаторът твърди, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за съдебния контрол върху правото на работодателя да извърши подбор. Макар да е несъмнено, и то не от посочената от касатора съдебна практика, а от ТР № 3/2011 г., ОСГК, задължително за съдилищата, че правото на подбор, когато то е упражнено от работодателя, подлежи на съдебен контрол, в случая довод за липса на осъществен подбор не е въведен от ищеца по надлежния ред в процеса. Така например в исковата молба се поддържа, че още при сключването на трудовия договор предприятието знаело, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж, без да има пределната възраст, справял се добре с работата, не е имал пропуски и забележки, но към края на 2010 г. управителят на дружеството започнал да заплашва ищеца с уволнение, макар в дружеството да има колеги на 64 и повече години и продължават да работят. Основното възражение срещу уволнението е посоченото виждане на ищеца, че за наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е необходимо да отговаря на условията на чл. 68 КСО, а той е на по-ниска от необходимата възраст. Видно е, че изричен довод за липса на осъществен подбор не е въведен с исковата молба. Едва в пледоарията по същество пред въззивния съд процесуалния представител на касатора заявява, че действително разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ позволява всички военни пенсионери да бъдат уволнени, но при услови, че се направи съответният качествен подбор, а такъв не е направен. Следователно, поради несвоевременното въвеждане в спора на основание за незаконосъобразност на уволнението, съдът не е дължал произнасяне по него. Но дори и подобен довод да е бил своевременно посочен от ищеца, предвид ясната и категорична разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, подборът е неприложим за хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато се прекратява трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Изричен правен въпрос по тълкуването на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ – дали тя е приложима при всички случаи на придобито право на пенсия по КСО, не се поставя, което не дава възможност за допускане на касационното обжалване, предвид задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 1/2009 г., т. 1.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно, тъй като в полза на юридическите лица по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, но подадения отговор в касационното производство е подписан от управителя на дружеството и няма данни за друго участие на юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3400 от 10 май 2013 г., постановено по гр.д. № 10723 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 5724 от 7 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 28478 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне исковете на И. Х. И. от [населено място] против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението на И., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период след него.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Х. И. от [населено място] против решение № 3400 от 10 май 2013 г., постановено по гр.д. № 10723 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 5724 от 7 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 28478 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне иска на И. Х. И. за осъждане на Д. Г. А. от [населено място] да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: