О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 19.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 971 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда /юридическо лице, съгласно чл.60,ал.2 от Закона за опазване на околната среда/ срещу Решение №170 от 12.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 150/2012г. по описа на Окръжен съд Кърджали. С него е отменено решението на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ № 1175/2011г. и е поставено друго за отхвърляне на предявения от ищеца срещу [община] иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащането на сумата 23 958.50лв., представляваща невъзстановена сума по договор № 4579/03.12.2004г. за предоставяне на безлихвен заем за реализиране на проект „С. и сметоизвозване в [община] – доставка на съдове за битови отпадъци”. Отхвърлен и искът за сумата 3 026.30лв.-обезщетение за забавено плащане на паричното задължение.
Въззивният съд е посочил, че исковата сума представлява 20% от сумата по отпуснатия по Договор № 4579/03.12.2004г. безлихвен заем и че съгласно т.2.4, Управителният съвет на заемателя ПУДДОС взема решение при успешно изпълнение на националната програма за организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци, 20% от заемната сума да се отпуснат като безвъзмездна финансова помощ на общината при изпълнение на посочените предпоставки. Такова решение – за трансформиране на 20% от заема в безвъзмездна помощ е било взето от УС на П. с Протокол от 15.05.2009г., но е отменено с последващо решение по Протокол от 22.02.2012г. Съдът е мотивирал, че след като е било прието решението на УС от 15.05.2009г., сумата от 23 985.90лв. е била трансформирана в безвъзмездна помощ и договорът е бил изпълнен изцяло и от двете страни. Задължението на общината за връщането на 20% от заемната сума е било погасено поради превръщането му в безвъзмездна помощ. Поради това УС не би могъл с последващо решение да новира едно задължение, което е погасено, без да е налице такава клауза в договора. Окръжният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца, че клаузата на т.2.4 предвижда сключване на договор за опрощаване на задължение по смисъла на чл.108 ЗЗД и доводите че се касае за обещание за дарение по смисъла на чл.226,ал.1 ЗЗД.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се че, уговорката в т.2.4 от договора за заем по своята правна характеристика е възможност за опрощаване на част от задължението. Тази възможност е в зависимост от волята на заемателя, който може да се откаже от вземането си по реда на чл.108 ЗЗД- чрез договор с длъжника. Независимо от изпълнението на задълженията та Общината по програмата за събиране на битови отпадъци, заемодателят не се е отказал от вземането си чрез договор за опрощаване и такъв не е сключен, поради което погасителният ефект на опрощаването не е настъпил. Поддържа се, че клаузата обективира намерение на заемодателя да дарение, което не би могло да произведе правно действие. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че касационната жалба следва да бъде разгледана на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като е постановено решение № 75/06.12.2011г. по т.д.№ 4/2011г. на Врачанския ОС, влязло в сила. То било със същия предмет, като ВрОС присъдил в полза на П. 20%-те процента от отпуснат безлихвен заем на [община] по идентичен договор за заем, съдържащ уговорката за възможност за трансформиране на 20% от задължението в безвъзмездна помощ. Врачанският ОС приел, че клаузата на т.2.4. следва да се тълкува в светлината на нормата на чл.108 ЗЗД, а в обжалваното решение тази възможност била отречена, поради което е налице противоречиво решаван материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на чл.108 ЗЗД.
В отговора на касационната жалба [община] поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване- липсва формулиран правен въпрос, не е установено, че решението на Врачанския ОС, приложено от касатора е влязло в сила. Излага и доводи срещу основателността на касационна жалба. Претендира заплащането на разноски по договор за правна защита и съдействие.
Съставът на ВКС приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато:
В касационната жалба липсва ясно точно формулиран правен въпрос, по който да е налице произнасяне от въззивния съд. Само на това основание е изключено приложното поле на касационното обжалване – т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. Поставеният от касатора принципен правен въпрос за тълкуването на разпоредбата на чл.108 ЗЗД по съществото си е такъв за тълкуването на договора и обсъждане на фактите по спора – ОС Кърджали е приел, че в договора липсва уговорка че частта от заема може да се опрости с договор по чл.108 ЗЗД. Въпросът не е свързан с тълкуването и прилагането на закона, поради което не попада в предметния обхват на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Произнасянето по такъв въпрос предполага тълкуването на договора и обсъждане на доказателствата по спора, което е изключено в стадия по допускане на касационното обжалване.
Не е установено наличието на допълнителната предпоставка, посочена по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- преписът от Решение № 75 от 06.12.2011г. на Врачанския ОС по т.д.№ 4/2011г. не съдържа заверка, че като подлежащо на обжалване пред САС, е влязло в сила. Отделен е въпросът, че в производството по т.д.№ 4/2011г. на Вр.ОС е било безспорно обстоятелството, че никога УС на П. не е вземал решение по т.2.4. от договора с [община]- за трансформирането на част от заемната сума в безвъзмездна финансова помощ, т.е. спорът пред Врачанския ОС се е развил при друга фактическа обстановка.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за заплащане на разноски по приложения договор за правна защита и съдействие от 11.10.2012г. В същия обаче е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е платимо по банков път, като доказателства за плащането не са представени. Поради това разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение №170 от 12.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 150/2012г. по описа на Окръжен съд Кърджали.
Оставя без уважение искането на ответника по касационната жалба [община] за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2