1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 19.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3682 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Д. А. Ф., гражданин на И. и Пидър М., гражданин на И., тримата чрез процесуален представител адв. В. К. Д. срещу решение № 204 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 232/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 1192 от 18.12.2013г. по т. дело № 814/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 30.04.2010г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Приложил ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд разпоредбата на чл. 161 ГПК, при наличие на обилни писмени доказателства по делото, че ответникът е създал пречки за събирането на доказателства относно действителното си финансово положение? – противоречие с решение № 12/01.02.2011г. по гр. д. № 590/2010г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 37/12.01.2012г. по гр. д. № 558/2011г. на ВКС, ІІІ г. о.
2. Длъжен ли е съдът да разгледа периода, за който ищецът твърди, че дружеството – длъжник е несъстоятелно, респективно неплатежоспособно и/или свръхзадължено, или разполага с правомощията сам да определя изследвания период в противоречие с твърденията на молителя? – поради липсата на задължителна съдебна практика въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и решение № 1488/08.11.1999г. по гр. д. № 814/1999г. на ВКС, V г. о.
4. При определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът установил ли е доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника? – противоречие с решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, І т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, І т. о. и решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът – длъжник [фирма] в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Присъединеният в първоинстанционното производство кредитор [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Надежда Василева оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Относно първия въпрос поддържа, че касаторът не посочва процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с пракктиката на ВКС, а иска преценка от съда дали законосъобразно е приложена една правна норма, както и поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 161 ГПК предоставя на съда възможност с оглед обстоятелствата по делото, но не и задължение. По отношение на втория въпрос релевира доводи, че молителят е представил доказателства за наличие на задължение, считано от 2009г., но не и доказателства за по-рано изискуемо задължение, както и че двете съдебни инстанции са се произнесли по всички доказателствени искания на страните. Третият въпрос не отговаря на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до преценката на съда по отношение на представените в хода на производството доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че представените предварителни договори за строителство и продажба на недвижими имоти на чуждестранни физически лица представляват търговски сделки за длъжника съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като са свързани с упражняваното от него занятие, сключени са с оглед предмета му на дейност – строителство на недвижими имоти, покупка, ремонт или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. За да определи за начална дата на неплатежоспособността 30.04.2010г., решаващият съдебен състав е възприел датата на разваляне на по-голямата част от предварителните договори, защото от датата на развалянето им възникват вземанията на кредиторите за връщане на заплатените по тях суми. По отношение на трите нотариални покани, връчени на 23.11.2009г., т. е. преди сочената начална дата, е изложил следните съображения: за определяне на по – ранна дата на неплатежоспособност на длъжника не е достатъчно, че вземанията на кредиторите по предварителните договори в общ размер 300 000 евро са станали изискуеми на 07.12.2009г., защото съществуващите към този момент изискуеми вземания на кредитори на длъжника са в сравнително нисък размер, докато длъжникът разполага към края на 2009 г. с краткотрайни активи в много по-голям размер – 22 104 000 лв., което сочи, че очевидно е бил в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Обстоятелството, че длъжникът води по баланса си и други значителни непарични задължения към края на 2009г. не е основание за обявяването му в неплатежоспособност с оглед предпоставките за това по чл. 608, ал. 1 ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка. Той от друга страна е продължавал да обслужва най – големите си изискуеми парични задължения по договорите за кредит с [фирма] – С. и [фирма] – С., съответно до 30.04.2010г. и 31.05.2010г., така че не е бил спрял плащанията си преди първата от тези дати. Най-рано възникналото и необслужвано публично задължение на длъжника е с по-късен падеж – 30.11.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касаторите доводи.
Доводът на касаторите, че първият, посочен от тях правен въпрос, е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 12/01.02.2011г. по гр. д. № 590/2010г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 37/12.01.2012г. по гр. д. № 558/2011г. на ВКС, ІІІ г. о., е неоснователен. В цитираните съдебни актове е прието, че за да се приложат последиците на чл. 161 ГПК и за да се приемат за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. В настоящия случай касаторите /молители в първоинстанционното производство/ са представили писмени доказателства във въззивното производство. Формулираният от касаторите в т. 1 на изложението правен въпрос следва да бъде съобразен с обстоятелството, че се касае до производство по несъстоятелност, при което съдът по несъстоятелността е длъжен да изследва цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, да съобрази най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, а не само към отделен кредитор. В настоящия случай съдебният състав е изследвал икономическото състояние на длъжника за периода от 2009г. до 2012г. въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза и събраните писмени доказателства, част от които са представени от кредиторите, а друга част са изпратени от НАП – Териториална дирекция [населено място].
Вторият и четвъртият процесуалноправни въпроси /т. 2 и т. 4 от изложението/, са релевантни за спора, тъй като са от значение за изхода на делото. По отношение на втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради обстоятелството, че е формирана по реда на чл. 290 ГПК постоянна практика на ВКС. В решение № 56 от 10.09.2014г. по т. дело № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че съдът е длъжен да определи началната дата на неплатежоспособност въз основа на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или твърдяната от страните в хода на производството дата. Когато някоя от страните сочи определена дата или период от време, в който са спрени плащанията към кредиторите, както и в случай на обжалване на решението в частта за началната дата на неплатежоспособността и аргументиране защо въззивникът счита, че съдът неправилно е определил началната дата на състоянието на неплатежоспособността, въззивният съд е длъжен да разгледа и реши материалноправния спор като изследва и този период от време относно спирането на плащанията на изискуеми към съответния момент задължения. Аргументи в тази насока могат да се извлекат от решение № 44 от 04.07.2012г. по т. дело № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. В първоинстанционното и въззивното производство молителите поддържат тезата за начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество през 2007г., най-късно 2008г. и излагат твърдения за наличие на изискуеми задължения към различни кредитори, считано от 01.09.2008г. Поради обстоятелството, че посочените в т. 2 и т. 4 от изложението процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Проесуалноправният въпрос, посочен в т. 3 от изложението „длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания”, е от значение за изхода на спора. Този въпрос също е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, предвид заявените във въззивната жалба доказателствени искания и недопускането на съдебно-счетоводна експертиза от въззивната инстанция. С оглед изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 232/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 1192 от 18.12.2013г. по т. дело № 814/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 30.04.2010г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер 125 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.