О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 263/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. К. срещу определение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 96 от 04.03.2009 г. по ч.гр.д. № 51/ 2009 г в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. против определение на Софийски апелативен съд от 30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1813/ 2008 г.
В частната жалба се излагат доводи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Върховния касационен съд. Освен това се поддържа, че законодателството в Република България не допуска насочване на принудително съдебно изпълнение срещу единствено жилище на длъжник по изпълнението, до който резултат фактически се стигало с неразглеждане на частната жалба срещу определението на апелативния съд. Поради това според касатора съдебният акт на ВКС подлежал на отмяна в обжалваната част.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима и за основателна.
Следва да се отбележи на първо място, че доводите на касатора по допускане на касационно обжалване са напълно неотносими за настоящия случай. Производството е по частна жалба срещу определение, което прегражда пътя за защита и което е постановено за първи път от Върховният касационен съд. Съгласно чл.274 ал.2 от ГПК това определение подлежи на обжалване на общо основание. Правилото на чл.274 ал.3 от ГПК в случая не може да се приложи, тъй като в настоящата хипотеза не става въпрос за касационно обжалване. По повдигнатия процесуален въпрос настоящият съдебен състав не е трета (касационна) инстанция, а разглежда за първи път частна жалба срещу определение за прекратяване на съдебно производство. Поради това обсъждането на доводите на касатора, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, е недопустимо.
Без значение за настоящето производство са и доводите във връзка с повдигнатия въпрос несеквестируемо ли е жилището на длъжника, срещу което е насочено принудителното изпълнение. Следва да се отбележи, че по това дело съдът е властен да разгледа единствено процесуалния въпрос по допустимостта на жалбата. Спорове по същество в това производство не могат да бъдат разглеждани.
По същество настоящият съдебен състав намира, че определението на апелативния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частната жалбоподателка Г. С. К. е длъжник по изп.д. № 20067940400108/ 2006 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 794 и в това си качество е обжалвала действия на съдебния изпълнител, извършени през месец февруари и март 2008 г. Жалбата е разгледана от Софийски окръжен съд по гр.д. № 293/ 2008 г., който с решение от 22.05.2008 г е оставил без разглеждане жалбата в частта й, в която се в която се обжалват извършени от частния съдебен изпълнител опис и оценка на дворно място от 500 кв.м., находящо се в с. П., махала Б. , Софийска област и прекратил производството в тази част.
По жалба на Г. К. срещу решението на окръжния съд (което в тази си част има характер на определение) състав на Софийски апелативен съд с определение от 30.10.2008 г. оставил в сила актът на предходната инстанция.
Г. К. е обжалвала определението на апелативния съд, като по жалбата й е образувано ч.гр.д. № 51/ 2009 г на ВКС, ІІІ г.о., по което е постановено обжалваният в настоящето производство съдебен акт. Съставът на ВКС е отказал да разгледа жалбата в тази част по същество, като се е позовал на тълкувателно решение № 3 от 2005 г на ОСГТК на ВКС.
Този състав приема, че цитираното тълкувателно решение е изгубило значение след отмяната на ГПК от 1952 г., при действието на който е издадено. Съгласно чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, когато са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се прегражда развитието на други производства. Производството по жалба срещу действията на съдебен изпълнител се явяват „друго производство” по смисъла на цитираната разпоредба. Актът на окръжния съд, с който е отказано разглеждането на жалбата срещу действия на съдебния изпълнител, прегражда производството по тази жалба. Този акт е потвърден от апелативен съд. Следователно при условията на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК същият подлежи на обжалване пред ВКС, доколкото са налице условията на чл.280 ал.1 от ГПК. Няма законови основания разглеждането на искането за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд да бъде отказано, поради което постановеното определение в този смисъл следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 96 от 04.03.2009 г. по ч.гр.д. № 51/ 2009 г в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. С. К. против определение на Софийски апелативен съд от 30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1813/ 2008 г.
Делото да се докладва за разпределяне на друг състав на Върховния касационен съд за разглеждане на жалбата на Г. С. К. в тази й част при условията на чл.288 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: