Определение №256 от 27.4.2017 по гр. дело №4652/4652 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Гр. д. № 4652/2016 г. на ВКС, І г. о.

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 256

София, 27.04.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4652/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Д. С. Д. и И. Д. Д., подадена чрез адв. П. Н., против решение № 819/20.06.2016 г. по гр.д № 942/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 679/24.02.2016 г. по гр.д № 11335/2015 г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Г. Т. Д. с искане да бъде осъден да преустанови действията, с които им пречи да ползват собствените си имоти – 2 гаража, като премахне намиращите се върху покривите им метални конструкции, навеси, покрити с ламарина, изградени от арматурно желязо и метални тръби, камъни, бетонни блокчета, метални варели, цигли, тухли четворки, тухли единични, баки с чакъл, тротоарни плочки и дървен материал.
Иска се отмяна на обжалваното решение, а в случай, че са налице предпоставките за това делото да се върне за разглеждане от въззивния съд. В касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Г. Т. Д., чрез адв. Я. А., в който се излагат съображения срещу основателността и допустимостта на жалбата. Иска се присъждане и на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г. о., взе предвид следното:
Варненският окръжен съд се е произнесъл като втора инстанция по предявения от Д. С. Д. и И. Д. Д. срещу Г. Т. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на претенциите, като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. При преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и съобразяване на приетото по делото заключение по СТЕ е установено от фактическа страна следното:
Ищците са собственици на два гаража, придобити от тях по време на брака им през 2010 г. Ответникът по настоящото дело, който е техен съсед, е натрупал върху покривните железобетонни плочи на същите гаражи дърва за огрев, дъски, бетонови блокчета, железа и други материал. Преди завеждането на исковата молба – през лятото на 2015 г., ответникът е преместил вещите, които считал за свои, а докато били натрупани те не пречили на ищците, тъй като течовете, появили се в гаражите, не били вследствие от поставянето им на покрива на гаражите по констатациите на приетата техническа експертиза. При тези данни съдът е приел, че не са налице всички необходими предпоставки за уважаване на негаторния иск. Варненски окръжен съд е достигнал до извода, че ищците, чиято е тежестта на доказване, не са установили противоправно посегателство върху правото им на собственост от страна на ответника, което да им пречи да упражняват правото си в пълен обем.
Посочил е, че по делото е установено, че ответникът е преустановил противоправното си поведение като е изнесъл част от вещите, намиращи се на покривите на гаражите. По отношение на останалите вещи, чието наличие е констатирано в заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, съдът е приел, че не са събрани доказателства да са оставени от ответника и да са негови, за да бъде ангажирана отговорността му да ги премахне. Наред с това въззивният съд е намерил, че не са събрани доказателства, които да обосновават извод разполагането на материали върху покрива на двата гаража да пречи на ищците да упражняват в пълен обем своето право, а именно да ползват обектите според тяхното предназначение и няма опасност от повреждането на гаражите.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите са заявили, че въпросът относно наличието на неоснователно действие, изразяващо се в поставяне на строителни материали върху покривите на техни собствени имоти, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а отделно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирани са съдебни решения на касационната инстанция.
Така зададен въпросът не е правен, обуславящ формирането решаващите изводи, обективирани в обжалваното решение, а представлява въпрос по същество, оспорващ правилността на въззивното решение. Уважаването на негаторния иск е предпоставено от установяването на следните обстоятелства: наличие на защитимо право на ищеца; неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си в пълен обем, като се установи кое е конкретното действие и кой е авторът му, както и в какво се състои нарушението; неоснователното действие от своя страна трябва да е такова, че да създава пречки за ползването на вещта. В настоящия случай е налице неоснователно поставяне на вещи върху покривните плочи на гаражите, собственост на ищците. Част от вещите, които ответникът е считал за свои, са били преместени от него още преди завеждане на делото. По отношение на останалите вещи не са събрани доказателства за това да принадлежат на ответника и той да ги е поставил там. Разпитаният Свидетел А. Л. е обяснил, че знае от ответника, че последния е взел вещите от покрива на гаража, които са негови, а останалите счита, че са на трето лице, което е построил гаража. Други доказателства за това чии са тези останали вещи и дали са поставени от ответниците, по делото не са ангажирани.
Въз основа на събраните доказателства съдът е формирал извод, че не се установява, чии са вещите, които вещото лице е установило да се намират на покрива на гараж, нито кой ги е поставил там. От това е намерил, че не се установява кой е авторът на посоченото неоснователно действие, което нарушава правото на собственост на ищците. Това е решаващият извод на въззивния съд, обусловил крайната му воля, обективирана в обжалваното решение. Въпрос в тази връзка не е зададен. След като не е налице предпоставката относно установяване авторството на неоснователното действие, ирелевентен е въпросът дали поставянето на строителни материали върху покрива на гараж пречи за упражнява правото на собственост на ищците.
Въззивният съд е изследвал дали констатираните течове в гаражите на ищците са в причинно-следствена връзка с поставянето на вещи върху тях, позовал се е на заключението на вещото лице и е намерил това твърдение за неоснователно. Поставянето на вещи върху покрива на гаража създава пречки за ползването му, тъй като собственикът не може да покрие покривната плоча на гаража с водонепропускащ материал, наличието им там създава вероятност от падане и причиняване на евентуални вреди на ползващите или преминаващите покрай гаража, но тъй като не се установява, ответникът да е поставил и да държи там строителните материали, крайният извод на съда, че искът е неоснователен, съответства на данните по делото.
Въз основа на изложеното формулираните въпроси не обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационна проверка на обжалваното решение.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай към отговора на касационната жалба не е приложен договор между страната и процесуалния й представител, от който да е видна уговорката за размера на договореното възнаграждение. Приложена е вноска бележка, от която се установява, че Г. Т. Д. е превел по сметката на Я. Д. А. сумата от 400.00 лв. на основание:… „в. гр. д. проц. представителство и правна консултация“, следователно не може да бъде обоснован извод, че се установява заплащането на договорен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационна жалба. Поради изложеното претенцията за присъждане на съдебни разноски в ползва на ответника по касация следва да бъде оставена без уважение като недоказана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 819/20.06.2016 г. по гр.д. № 942/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top