О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 28.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4257 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. И. Т. от [населено място], чрез адв. С. П., против разпореждане от 03.06.2015г. постановено по гр.д. № 261/2014г. на Окръжен съд-Монтана, с което е върната касационната му жалба вх. № 4045 от 03.12.2014г. срещу решението от 06.10.2014г. по същото дело, поради неотстранени в срок нередовности на същата.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, тъй като невнасянето на определената от въззивния съд такса за допускане на касационно обжалване не е пропуск от негова страна. Изтъква, че в дадения му от съда срок е подал молба за продължаване на същия, но съдът се е произнесъл по нея след два месеца и половина, без да го уведоми за това. Освен това, излага съображения за недължимост на исканата държавна такса.
Ответната страна не е взела становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
По подадената от Й. И. Т. от [населено място], чрез адв. С. П. касационна жалба въззивният съд е дал указания за отстраняване на нередовностите й – внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от уведомяването. Указанията са съобщени на 30.01.2015г. чрез процесуалния представител адв. П.. В пределите на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, с молба от 06.02.2015г., пълномощникът е поискал даване на допълнителен срок за внасяне на таксата поради липса на връзка с клиента. По тази молба Окръжен съд-Монтана се е произнесъл с определение от 18.05.2015г. като е продължил срока с една седмица, считано от датата на постановяване на самото определение /18.05.2015г./. С атакуваното разпореждане от 03.06.2015г. съдът е констатирал, че в удължения срок, а и след изтичането му, документ за внесена държавна такса не е представен, поради което е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав намира обжалваният акт за правилен. При подадена молба за продължаване на срок съдът дължи своевременното й разглеждане, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето по молбата, тъй като продълженият срок тече от изтичане на първоначалния – чл.63, ал.2 ГПК. Затова изрично уведомяване на страната за продължаването не се извършва. В конкретния случай, съдът не се произнесъл своевременно по молбата за продължаване на срока, а е забавил произнасянето си с повече от три месеца. По този начин обаче се е получило фактическо продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда с тези три месеца. Ето защо, жалбоподателят е имал достатъчно време за събиране и внасяне на необходимата държавна такса от 30 лв. в периода от подаване на молбата за продължаване на срока до произнасянето на съда. Вярно е, че съдът е допуснал процесуално опущение като не е разгледал молбата по чл. 63 ГПК веднага след подаването й и е поставил страната в затруднение да следи за произнасянето на съда в продължителен период от време. Същевременно, при получилото се фактическо удължаване на срока, една евентуална отмяна разпореждането за връщане и даването на повторна възможност за внасяне на държавната такса, би представлявало ново напълно неоправдано продължаване на срока.
Що се отнася до дадените указания за внасяне на държавна такса по касационната жалба, те са правилни. Не могат да бъдат споделени развитите в частната жалба съображения, че по делата по ЗОДОВ не се дължи държавна такса за допускане на касационното обжалване. Таксата в размер на 30 лв. е предвидена в чл.18, ал.2, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 18, ал.3 от Тарифата, визира единствено държавната такса за разглеждане на касационната жалба по същество, т.е. след като обжалването вече е допуснато.
При горните изводи частната жалба се явява неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.06.2015г. постановено по гр.д. № 261/2014г. на Окръжен съд-Монтана, с което е върната касационната жалба на Й. И. Т. срещу решението по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: