3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.256
София, 05.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 990/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Ц. срещу определение № 1147 от 30.06.2010г. по ч. гр.д. № 1020/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 26 от 12.05.2010 г. по гр.д. 945/2009 г. на Софийски окръжен съд. С последното първоинстанционният съд прекратил производството по иска на частната жалбоподателка с правно основание чл.88 и сл. КЗ срещу Г. фонд.
В частната жалба се излагат доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната страна Г. фонд изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество излага доводи и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу Г. фонд за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на сина на ищцата, настъпила в резултат на виновно причинено ПТП е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес, извод, обоснован с присъденото й вече обезщетение за същите вреди по гражданския иск, предявен в наказателното производство срещу деликвента.
Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска по чл.88 КЗ срещу Г. фонд при положение, че деликвентът вече е осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК , съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне.
С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г..
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1147 от 30.06.2010 г. по ч. гр.д. № 1020/2010г. на Софийски апелативен съд.
СПИРА на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК производството по ч.т.д.№ 990/2010 г. до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.
Определението в частта за спирането подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: