3
гр. д. № 225/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N
София, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 225/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [община] срещу решение № 48 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 75/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 11826/2011 г. на районен съд [населено място], с което по предявения от ТПК „П.”, [населено място] установителен иск е прието за установено по отношение на касатора, че ищецът е собственик на масивна едноетажна постройка, застроена на площ от 720 кв. м., с предназначение – дърводелски цех и закрит склад-дърводелски цех, застроен на площ от 200 кв. м., двете намиращи се в УПИ ІІ-за производство, търговия и услуги, м кв. 131 по плана на [населено място], както и на 1246 кв. м от същия УПИ, като искът за разликата до 4890 кв. м. на същия УПИ като неоснователен е отхвърлен. Касационните доводи са за необоснованост на решението поради това, че въз основа на събрани гласни доказателства, установяващи упражняване владение върху имота, е прието, че ищецът е собственик на основание § 26 ПЗР ЗИД на ЗК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличието на основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по разрешения от съда въпрос при направено позоваване на две взаимно изключващи се придобивни основания – давностно владение и на § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК, какви са правопораждащите факти, които следва да се докажат и каква е съотносимостта на двете придобивни основания.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Съдът е уважил иска след като въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдържащи данни за доказателствени факти, е приел за установено, че сградите, предмет на иска, са построени през 1972-1973 – със средства на кооперацията и труд на кооператорите и работниците към кооперацията. Данни за влагане на кооперативни средства в строителството се съдържат в представената ведомост за изплащане на трудово възнаграждение на работниците в строителна бригада-дърводелски цех за периода м. 09.1972 г. до м. май 1973 г. С гласни доказателства е установено, че сградите са използвани от кооперацията за извършване на дърводелски услуги. С приета техническа експертиза е установено, че строителството на сградите е извършено в УПИ ІІ, отреден с регулационния план от 1969 г. за ТПК „Т. ” за производство, търговия и услуги, без за това да са издавани строителни книжа. Сградите са нанесени в плана без да е посочено основание за това. Застроеният и необходим за обслужването им терен е определен общо на 1246 кв. м. Въз основа на тези факти е приел, че имотът е кооперативна собственост. Правното основание за това е нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. Правният интерес от искова е обусловен от мълчаливия отказ на кмета на общината да деактува имота (сградите и прилежащия терен) по направено за това искане от ищеца на основание § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК (ДВ, бр. 41 от 2007 г.).
Формулираният в изложението процесуален въпрос, е общ и не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. Той не може да бъде определен като решаващ за изхода на спора. Съгласно разяснението, дадено с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е с основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда. В конкретния случай процесуалните въпроси, решени от съд, са за това допустими ли са гласни доказателства за твърдяните факти относно момент на построяване на сградата и вложените за това труд и средства от ищеца. Въз основа на гласните доказателства съдът е направил извод за датата на построяването на сградите и това, че то е извършено с труд на членкооператори и работници на кооперацията. Фактът на влагането на кооперативни средства е доказан с представените ведомости за заплащане труда на строителите от строителна бригада, създадена за построяването на дърводелски цех. Въпреки изразеното становище, че свидетелските показания са депозирани така „като очевидно са насочени към установяване на владение, а не толкова на начина на изграждане на сградите”, след оценката им съдът е приел, че с тях се установява момента на построяването им, както и че за това са вложени труд и средства на кооперацията.Въз основа на тези приети за установени правнорелевантни факти е направен правния извод за придобиване правото на собственост върху сградите и прилежащия терен по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. Това е решаващият извод на съда.
Поставеният въпрос не е обусловил този извод и съответно изхода на спора, поради което не е налице поддържаната предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 75/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: