О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 07.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 987/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е молба на ЕТ З. В. К.-И., упражняваща търговска дейност под фирма ”С.-З. В.” [населено място],В. област, чрез пълномощника и – адв.Ю. С. за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 541 от 01.09.2017 год., по т.д. № 987 / 2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта относно деловодните разноски.
Ответникът по молбата, чрез пълномощника си адв.Г.А.- САК, е възразил по основателността на искането в срока по чл.248, ал.2 ГПК, депозирайки отговор с вх. на ВКС №10611/05.10.2017г.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 541 от 01. 09.2017 г., по т.д.№ 987/2017 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 341 от 14.02.2017 г., по в.т.д. № 4591/ 2016 год. по касационната жалба на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] с вх.№ 4951 от 21.03.2017 г. Произнасяйки се по основателността на искането за достъп до касация настоящият състав на ВКС, ТК се е произнесъл и по заявеното от ответника в срока по чл.287, ал.1 ГПК искане, основано на чл.78, ал.3 ГПК, за направените от същия деловодни разноски. Отказал е присъждането им по съображения за несвоевременно представяне на доказателства за реалното им извършване от страната. Посочил е, че до изтичане на преклузивния срок за отговор на касационната жалба, установен в чл. 287, ал.1 ГПК, ответникът в касационното производство не е представил нито списък по чл.80 ГПК, нито доказателства за извършване претендираните за касационната инстанция деловодни разходи.
Молбата е неоснователна.
Видно от молба вх. на ВКС № 6103/01.06.2017 г. молителят, чрез пълномощника си адв.С., е депозирал списък на деловодните си разходи за производството по селектиране на касационните жалби и доказателства за тяхното извършване много след срока по чл.287, ал.1 ГПК, който за него е изтекъл на 27.04.2017 г.
Следователно обстоятелството, че и понастоящем молителят – ЕТ не ангажира доказателства за спазване срока по чл.287, ал.1 ГПК при представяне на документите, удостоверяващи реално извършване на деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК изключва да е налице основание за искането изменение на възприетото от съдебния състав разрешение в определение № 541 от 01.09.2017 год., по т.д. № 987 / 2017 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Като лишено от основание в закона и в задължителната практика на ВКС, вкл. цитираното ТР № 6/12 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на молителя, според което срокът за представяне на доказателства за претендираните с отговора на касационната жалба деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК него изтича едва на датата на определеното закрито заседание. Безспорно е, че с оглед спецификата на производството по селектиране на касационните жалби тази дата има само организационен характер, поради което тя не се съобщава изрично на страните и неспазването и от съдебния състав не би могло да породи каквито и да било правни последици за същите. Нещо повече, да се възприеме изразеното от молителя, чрез адв. С., тълкуване на процесуалния закон означава да се обезсмисли както характера на срока по чл.287, ал.1 ГПК, така и да се нарушат основни принципи на гражданското съдопроизводство, каквито са състезателност и равенство на страните в процеса и да се постави ответникът по касационната жалба в по- благоприятно положение от касатора, предвид прекратителния срок по чл.283 ГПК.
Отделен остава въпросът, че в случая дори датата на издадената фактура, респ. извършеното плащане на съответното адвокатско възнаграждение са също след срока за отговор на касационната жалба.
Що се касае до позоваването на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 6 от 06. 11. 2013 г., то е неоснователно, доколкото в т.11 на същото е разгледана съвсем различна от процесната хипотеза, касаеща фазата на устните състезания на исковия процес, каквато в производството по чл.288 ГПК законодателят не е предвидил.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на ЕТ З. В. К.-И., упражняваща търговска дейност под фирма ”С.-З. В.” [населено място], В. област, заявено в молба вх. на ВКС № 9567/07.09.2017 г., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 541 от 01.09.2017 год., по т.д. № 987 / 2017 год., в частта за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: