2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 07.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2031 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на лорд проф. д-р по икономика и д-р по право М. Д. Д., с адрес в [населено място], против определение № 1149 от 4 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1718/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без разглеждане частна жалба на Д. против разпореждане № 36 от 15 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 493/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за оставяне на подадена частна жалба без движение с указание за представяне на доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса от 15 лева, и производството по делото е прекратено. В жалбата се прави искане делото да не се разглежда от никой състав на ВКС, тъй като всички състави и съдии от този съд са си правили отвод по граждански дела, водени от жалбоподателя и от негови фирми. Твърди се, че обжалваният акт е в нарушение на чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като държавната такса вече била внесена, и че била дадена поръчка жалбоподателят да губи всички дела, заведени в съдебната система на България, като подробно се разясняват вижданията на жалбоподателя за тази поръчка.
С обжалваното определение се приема, че частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд е недопустима, тъй като се обжалва разпореждане, което е извън кръга на предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК актове – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването е изрично предвидено от закона.
Настоящият съдебен състав приема, че искането за отвод спрямо членовете на състава е неоснователно. Не е налице кое да е от основанията на чл. 22, ал. 1 ГПК. Не съществуват известни на съдиите от състава други обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността им, нито пък съдиите от съдебния състав са си давали отвод по дела на частния жалбоподател и свързани с него дружества.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно апелативният съд приема, че обжалваното разпореждане не е от категорията актове, които подлежат на самостоятелно обжалване в процедурата по чл. 274 ГПК. То не попада в нито една от двете групи актове, посочени в текста на закона: разпореждането не прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото не е определение за връщане на частната жалба поради неизпълнение на дадените от съда указания; разпореждането за оставяне на жалба без движение предвид констатирани от съда нередовности не е такова, за което изрично законът предвижда обжалване. Неговата правилност може да бъде предмет на контрол в случай, че жалбата бъде върната заради неотстранени в срок нередовности. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящото производство се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по ал. 3 на същия текст, в който случай да е необходимо съобразяването на посочените от частния жалбоподател правила на чл. 280 ал. 2 ГПК (очевидна неправилност на определението), и на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (противоречие с актове на Съда на Европейския съюз).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1149 от 4 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1718/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: