О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2253 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. А. Г. против определение № 609 от 10.01.2014г. по ч. гр.д.№ 147/2014г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане № 20.04.2013г. по гр.д.№ 26996/2009г. на Софийски РС. С последното е обезсилена издадената на 20.11.2009г. заповед за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ъв вр. с чл. 415 ГПК.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като тя е следвало да бъде освободена от заплащане на държавна такса, подадената от нея искова молба е скрита и изчезнала, а задължението на лицата, срещу които е издадена заповедта за изпълнение е доказано с издадените от нея сметки като частен съдебен изпълнител.
Жалбоподателката не е формулирала правен въпрос в уточняващата молба към частната жалба, а е изложила съображения за безусловния характер на задължението на лицата, срещу които е издадена заповед за изпълнение, което счита, че РС следва да разгледа.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок, поради което съдът я счита допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил фактите по делото. Жалбоподателката е подала заявление по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение против лицата А. И. П. и М. Л. П., като се е позовала на издадена от нея сметка в качеството й на частен съдебен изпълнител. Издадена е заповед за изпълнение на 20.11.2009г. Уведомените за това редовно на 17.01.2011г. длъжниците по заповедта са подали на 19.01.2011г. – в срок възражение. Указано е на жалбоподатгелката да предяви иск в едноседмичен срок за установяване на вземането си. Пред РС и пред въззивната инстанция не са представени доказателства за подаване на искова молба от Г.. Копие от такава е приложено към касационната частна жалба, но няма доказателства тя да е подавана в съд и дата, на която да е направено това. Твърденията на жалбоподателката, че е подала искова молба, но тя е изчезнала не е доказано.
При изложените факти, РС на основание чл. 415 ал.2 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение, а въззивния съд е потвърдил това определение.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
В частната касационна жалба и уточнението към нея не е поставен правен въпрос, който да е определящ за изхода по настоящото дело и да е разрешен при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Това е достатъчно за недопускане до касационно обжалване. Действително пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК за приемане на тълкувателно решение по въпроси на заповедното производство, но то няма за предмет въпроса: следва ли да се обезсили издадената заповед за изпълнение, ако заявителя не предяви в едномесечен срок от направеното в срок възражение установителен иск за установяване на вземането си. На този относим към настоящото производство въпрос отговаря чл. 415, ал.2 ГПК – заповедта се обезсилва и той не е с неясен, или противоречив отговор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 609 от 10.01.2014г. по ч. гр.д.№ 147/2014г. на Софийски градски съд по частна жалба, подадена от М. А. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: