О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
Гр.София, 08.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5019 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община против Решение № 5684/ 06.07.2016 г. по в.гр.д.№ 5082/16 г. на Софийския градски съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № ІІІ-128-134/ 28.12.2015 г. по гр.д.№ 35814/14 г. на Софийския районен съд, 128 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Т. А. Т. и Д. М. Т. против Столична община отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.6721.236 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-21/ 10.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 722 кв.м., представляващ съгласно стар план имот с пл.№ 1 320, кад.лист 693, с площ от 696 кв.м. по цифровия кадастър на Столична община, район „П.”, планоснимачен район на [населено място] Х-1 по регулационния план- неурегулирана територия на м.”К.”; обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Столична община против Т. А. Т. и Д. М. Т. по реда на чл.211 ГПК положителен установителен иск за собственост на същия имот, като в тази му част производството е прекратено; обезсилено е първоинстанционното решение и е прекратено производството в частта относно участието на ЧСИ М. К. Ц. като трето лице-помагач на ответниците по насрещния иск. С касационната жалба на Столична община така постановеното въззивно решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск за собственост, като се поддържа, че в тази му част атакувания въззивен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отвърлена със законните последици.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обуславящият изхода на делото правен въпрос „за приложното поле на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ” е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба- Т. А. Т. и Д. М. Т. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване, че ответникът в лицето на Столична община не е собственик на спорния поземлен имот с идентификатор 68134.6721.236 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-21/ 10.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В исковата молба са изложени твърдения, според които посоченият имот е придобит от ищцата Т. Т. по време на брака й с ищеца Д. Т. по силата на постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 26.08.2013 г., от длъжниците Е. П. Р. и Ж. П. Р., притежаващи съответно ? ид.ч. и ? ид.ч. от правото на собственост, които от своя страна са придобили собствеността по наследяване от Л. К. С., правата на която произтичат от влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от 08.02.1973 г. Правният интерес от исканото установяване е обоснован с твърдението, че по повод на подадено от ищцата искане за вписването й като собственик на имота в Службата по геодезия, картография и кадастър- [населено място], получила уведомление, че имотът е предоставен за стопанисване на Столична община по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост, при което собствеността върху него може да бъде възстановена по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ. В отговора на исковата молба ответникът в лицето на Столична община е оспорил собственическите права на ищците върху процесния имот с твърдението, че същият е актуван като държавна собственост с А. № 2819/ 1973 г., съставен на основание проведена отчуждителна процедура, в рамките на която имотът е отчужден от Л. С. и И. Р.- наследодатели на длъжниците по изпълнителното дело, по което имотът е възложен на ищцата. В тази връзка се поддържа, че към настоящия момент имотът е собственост на общината, като всички извършени с него разпоредителни действия в периода след отчуждаването, на които се основават претенциите на ищците, са непротивопоставими на действителния собственик в лицето на държавата, респ. на Столична община.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният отрицателен установителен иск срещу Столична община е уважен, въззивният съд е приел въз основа на изслушаните пред първата инстанция основна и допълнителна Съдебно-техническа експертиза, че процесният поземлен имот с идентификатор 68134.6721.236 /част от който в размер на около 373 кв.м. е идентичен с имот с пл.№ 1320 от кад.лист № 693 по кадастралния план от 1986 г./ не е бил предмет на отчуждително производство за нуждите на пътна артерия [улица], като съставеният А. № 2819/ 29.10.1973 г. е за различен имот, представляващ дворно място от 438 кв.м., съставляващо северната част от имот пл.№ 194 по кадастралния план от 1969 г. Предмет на отчуждаването са били и 70 кв.м. от имот пл.№ 1320, които по действащия регулационен план попадат в улица. На това основание е формиран решаващият правен извод, че доколкото Столична община не е доказала придобиването на процесния имот от държавата, същият не е станал и общинска собственост на основание П..42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн.ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г./, с оглед на което предявеният отрицателен установителен иск за собственост срещу общината е основателен.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, поставеният от касатора материалноправен въпрос /доколкото е налице конкретен такъв/ изобщо не е от обуславящо за спора значение, поради което и не е бил предмет на разглеждане от страна на въззивния съд. Последният е приел, че ответникът в лицето на Столична община не е собственик, доколкото не е доказал придобиването му от държавата на поддържаното основание- проведена отчуждителна процедура за нуждите на улична регулация. Никоя от спорещите страни не е заявила собственически права върху спорния имот на основание, произтичащо от нормите на ЗСПЗЗ- ищците не са се позовавали на проведена в тяхна или на праводателите им процедура на възстановяване на собствеността по този закон, съответно общината не е поддържала да е собственик на имота било на основание разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ /предвиждаща възникване собственост на общините върху земите, останали невъзстановени по реда на този закон/, било на тази на чл.25 ЗСПЗЗ /според която се възстановяват собствеността върху отнетите от общините земеделски земи, като заедно с това се обявяват за общински тези, които нямат друг собственик/. Обстоятелството, че преди завеждане на делото ищците са получили от СО- район „П.” и от СГГК- [населено място] писма, според които правото на собственост на общината произтича от нормата на чл.19 ЗСПЗЗ, не обуславя извод в противен смисъл, доколкото отговорът на ответника по чл.131 ГПК изрично обективира позоваване на различно придобивно основание, което именно е било предмет на произнасяне от страна на въззивния съд.
Поради явната неотносимост на поставения от касатора правен въпрос към предмета на спора, предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на ВКС с инстанционното разглеждане на същия не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5684/ 06.07.2016 г. по в.гр.д.№ 5082/16 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на Столична община.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: