О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 70 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. У. и Г. А. У. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 17.05.2008г. по гр.д. №2725/2006г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в решение №644/13.12.2007г. на ВКС,ТК,І отделение,постановено по т.д. №321/2007г.,решение №255/26.05.2006г. на ВКС,ІІІ ГО,постановено по гр.д. №1665/2003г.,както и решение №272/29.03.2006г. на ВКС,ТК,ІІ отделение,постановено по т.д. №837/2005г.,както и по въпроси имащи значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. В. И.,Пенка Н. Б. Ф. и М. А. Н. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на материалния закон и по-специално с указанията,дадени в Постановление №6 от 27.12.1974г. на Пленума на ВС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 17.05.2008г. по гр.д. №2725/2006г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Й. И. У. и Г. А. У. срещу Г. В. И.,Пенка Н. Б. Ф. и М. А. Н. иск за заплащане по реда на чл.72 ЗС на претендираните като увеличена стойност на УПИ *,2003,кв.640 по плана на гр. П. суми в резултат на изграждането на апартамент №2,находящ се на първи жилищен етаж на построената в имота сграда.
Прието е,че вземането е погасено по давност тъй като от момента на спиране на строителството /1995г./ до предявяването на иска /14.04.2003г./ е изтекла предвидената в закона 5 годишна погасителна давност. Поради тези съображения е прието,че претенцията не може да бъде уважена дори да се приеме,че Й. И. У. и Г. А. У. са имали качеството добросъвестни владелци към момента на извършване на строителството. Прието е също така,че претенцията е неоснователна и с оглед на обстоятелството,че със заповед №РД-09-387/01.11.2007г. на кмета на район “С” на Община П. е разпоредено строежът да бъде премахнат като несъобразен с регламентираните нормативни изисквания, представляващ опасност и застрашаващ живота и здравето на преминаващите и следователно не представлява подобрение,което да увеличава стойността на имота.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не се е съобразил с дадените в отменителното решение на ВКС указания по въпроса дали преустановяването на сторителните работи представлява преустановяване на владението.
Действително в посочените от касаторите решения на ВКС е прието,че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд,на когото делото е върнато за ново разглеждане,а такава е и константната практика. Така поставеният въпрос обаче представлява основание за касиране на решението по смисъла на чл.281 ГПК ,а не критерий за преценка за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и с оглед изразеното от въззивния съд становище по приложението на материалния закон /чл.72 ЗС/ и в частност по въпроса от кой момент е налице преустановяване на владението,респ. започва да тече погасителната давност за предявяване на претенцията за заплащане на увеличената стойност на имота. В съответствие с дадените в Постановление №6 на Пленума на ВС от 1974г. въззивният съд е приел,че вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението. В кой момент владението е прекъснато е фактически въпрос,който се разрешава съобразно установената по конкретното дело фактическа обстановка и доколкото не се твърди и не се установява при извършената по реда на чл.280 ГПК проверка да е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпрос,свързан с доказването на релевантните за спора факти, следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията по чл.72 ЗС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нормата на чл.72 ЗС обаче не е нова,нито неясна,което да налага допускане на касационното обжалване по така поставения от касаторите въпрос. Освен това досежно момента,от който вземането по чл.72 ЗС става изискуемо и започва да тече погасителната давност е налице дадено от ВС тълкуване в Постановление №6/1974г.,както вече беше посочено,което обстоятелство също сочи на неоснователност на искането на касаторите за допускане на касационното обжалване по този ред.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа също че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и въпросът следва ли въззивният съд да спре производството по гражданско дело до приключване на производството по обжалване на индивидуален административен акт,имащ значение за изхода на гражданския спор. Така поставеният въпрос обаче сочи на твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,което представлява основание за касиране по смисъла на чл.281 ГПК,а не основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК. Освен това приложимата в случая разпоредба на чл.182,ал.1,буква”г” ГПК/отм./ не е неясна,не се нуждае от тълкуване и съответно допускането на касационното обжалване по този въпрос не ми допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид и обстоятелството,че решаващият мотив,поради който съдът е достигнал до извода,че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на собствениците на дворното място по реда на чл.72 ЗС е изтичането на погасителната давност,т.е. изходът на правния спор не е обусловен от обстоятелството дали обжалваният административен акт ще бъде отменен или не и в този смисъл не е налице хипотезата на чл.182,ал.1,буква”г” ГПК/отм./.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл по поставените в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси нито същите налагат тълкуване като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.05.2008г. по гр.д. №2725/2006г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Й. И. У. и Г. А. У. касационна жалба вх. № 15445/26.06.2008г.
Председател:
Членове: